Това дело, което с вчерашното си заседание и решение на специализирания съд изуми всички ни, е лакмусът за настоящото управление на България. Това дело се отнася до цялото българско общество и до всеки един от нас. То вчера с драстична илюстрация изложи на показ завладяната държава, развитието му ще покаже необратим ли е този й днешен статус или има пролуки за надеждата да очакваме правова държава. Вчерашното съдебно събитие показа пред всички това, което ние - жертвите на строително-имотната мафия и подчинената съдебна система сме разбрали с цената на здравето си и гражданското си самочувствие - нямат значение фактите, значение има кой те е НАБЕЛЯЗАЛ ЗА УНИЩОЖАВАНЕ, какво е неговото влияние във „висшите” кръгове и каква е неговата подкупоплатежоспособност. На мен ми отнеха къщата - собствена и родна, по новия начин - с помощта на действието и бездействието на висшите държавни институции и я предадоха в ръцете на имотната мафия. Ако процесът на съдебен произвол бъде оставен да продължи да избуява на воля - скоро ще ни отнемат и общата ни къщичка- България и ще застроят гъсто цялата територия с морална низост. И това, което "имаме като родина", ще се превърне в презряно място. И ако мълчим и търпим - съучастваме.

Обещах да давам информация, какво се случва в процеса с имотната мафията, и ето, давам: СГС – подставената купувачка на мафията печели, САС – ние печелим делото, мафията обжалва решението на САС във ВКС. Върховният касационен съд на Република България предостави нашата родна къща в Лозенец и единствен наш имот на имотната мафия. Като ни обявява за „недобросъвестни продавачи”, освен да им предадем имота си, ни задължава да им изплатим и сумата от 15 хиляди лева, за разходите на мафията по делата. У съдиите не се е появило съмнение за имотна измама, въпреки фрапиращата наглост на опорните точки на крадците. Никой от състава не е подписал с особено мнение, не им е минал през ум вариант за връщане на делото в Апелативен съд. Признаваме, на каквото и да се бяхме нагледали по време на процеса с мафията - не вярвахме, че е възможна такава съдебна гавра. 2018 година е. Но ние имаме чувството, че сме се в следеветосептемврийския период на 1944 – другарят си нарочва имот, изселват собствениците, настаняват го. Съдебната система категорично ни каза – вие сте безправни роби. Мислете си, че сте граждани, щом искате, водете си съдебни дела с престъпниците – ваша работа. Крайният резултат обаче е ясен! Ще храним когото решим с вашата собственост, и с вашия живот. Седем години правихме опити за борба – седем години съзнанието ни беше залято с престъпната мръсотия, за да се стигне до съдебната им победа на трета инстанция. Беше необходима само една неповлияна, обективна и професионална съдебна експертиза – не се случи. В продължение на седем години – не се случи! Тук се хвърлят най-големите им усилия – да няма истинска експертиза. В тази връзка, с превантивна за бъдещите жертви цел– прочете интервюто с Добрин Несторов – във в.Монитор, напишете в гугъл – Крадат ни подписите с таблет. И докато правим последен отчаян опит да ни се върне това, което е наше, оправната им адвокатка се е разбързала да поиска 15-те хиляди разходи - част от подкупите им за действия срещу нас, мародерите нямат насита. А ние оставаме на улицата, дали до последно всичките си средства да докажем една крещящо явна истина. Посланието на българската съдебна система за нас е – вие сте безправни. Няма спасение, накъдето и да се обърнете – все ще ви пресрещнем. Днес за имот, утре за политическа репресия, за живот – ще правим с вас каквото поискаме, вие сте безпомощни! И осъзнайте, ако обичате, тоя факт. От нашия случай, в който нагло ни отнемат всичко, плюс естествено всяко гражданско достойнство, вижте тази посока, в която са се втурнали висшите държавни институции и помислете, накъде води това. Не е достатъчно само отвращението, трябва да се осъзнае, че това е страховита бъдеща обществена заплаха. Държавата ще си изработи народ със съзнание на концлагеристи. Което напълно я устройва. Помислете – в каква България живеете!

Стига с тия национални комплекси! Ама стига! С това чувство за малоценност! Защо, моля ви се, се развикахте всички за този суджук?! Ама човекът, депутатът от нескончаемо заемащата позиция "управление на Бг" партия Герб е искал и еленско филе. Защо, братя българи, не тиражирахте еленското филе, а се фиксирахте на тоя суджук?! А? щото прилича да е от тюркси произход? Нали, да намекнем за неотрадното минало? Да се самоунижаваме, както сме си свикнали? Вместо да погледнем на съграденото? -магистралите- ехеее - на шир и длъж, санирането ехеее- на вис, и пр. и пр.? Обърнете внимание на елегантността, на алитерацията - еленско филе. Повторете си няколко пъти "еленско филе". Звучно! Френско! Като депютЕ. Едно депютЕ рекетирало с еленско филе. Това е друго, пък и отговаря на истината. Защото тук, ей тук-на и сега, истината е издигната в култ. И честта. Но като сте рекли суджук, та суджук. Е, ми като искате толкова - всъщност добре би било, като се замисля - да възприемем в езика си български наш суджук като въвеждща дума (има в граматиката "въвеждащи думи и изрази" - илюстрирам с англйското well, фр. eh bien и под.). Напр. Какви са бъдещите ви творчески планове? - Суджук..., бих искал/а да поработя над един синкретичен проект - слово-танц - видеоарт. Какви са мерките, които ще предприемете срещу престъпността? - Суджук..., полагаме всички усилия да спрем с порочните практики в съдебната система. Какво се предприема за гражданското възпитание на подрастващото българско поколение? - Суджук...(тук отговарящият печели време да помисли). Друга възможност - да заеме достойното си място в езика като италианското "чао!" - за здравей и довиждане - Суджук, приятели! - Суджук!

Ако все още някой гост на блога си спомня за кражбата на къщата ни в Лозенец, то да кажа - спечелихме делото в Апелативния съд. Но нашите неотменни „спътници в живота” през последните 6 години, "купувачите", порят гордо напред – сегашната им адвокатка Павлина Славчева подава жалба до Върховния касационен съд срещу решението на Апелативния. Тече, както казах, шестата година откакто мащабната престъпна мрежа за имотни кражби, гълтаща имоти във и около столицата, ни разиграва влачейки ни по съдилища - нас, нищо не подозиращите, набелязани "продавачи". Защо им се получава? Как се прави? – Ами лесно. Имитационната държава работи за тях. Те имат да направят, и направиха, необезпокоявани, в пълен комфорт, няколко основни стъпки – 1. свой съдия на първа инстанция, 2. викотехнологично откраднати подписи - с таблет, както подписите при издаване на лична карта, 3. високопоставен благодетел/ръководител в паралелната държава и - мноого, мноого пари. С многото много пари, освен другите потребни в процеса на кражбата звена, си купуват и вещите лица. Снабдяване с таблет и с вещи лица –ето основното и най-важното. (Така че – внимателно гледайте, върху какво е сложен листът, който подписвате – до 100 страници надолу гледайте! Таблетът ще поеме всички характеристики на вашия почерк и после подписът ви може да бъде инкрустиран на каквото притежателят на този таблет пожелае. Описанието на аутопена, който в началото наивно смятахме, че е използван да пренесе подписите ни върху „договора”, няма да махна, все пак и той съществува като вариант при фалшиви документи и добре е да бъде познат.) Вещите лица, за да направят експертиза при този най-„съвършен” метод на кражба на подписи, трябва да следят за специални показатели, да имат необходимите знания и умения и най-важното – желание - за разкриване на истината. Вместо това те изписват определено количество общи фрази, основани на обикновената почеркова експертиза. И подават лесна топка на разследването и желаещите да им помогнат съдии в българския съд. Кръгът е омагьосан. Зад кулисите имаше някой. Момчетата от престъпната мрежа знаят къде точно да пипнат – Софийски районен съд вече повече от две години не излиза с решение по делото, което водихме срещу фалшивата адвокатка Паунова-Велчева. Справедливите решения и правилното процедиране на съда в днешната държавна пародия се дължат единствено и само на личностния морал на съдиите. Да ти покажат, че си никой чрез съдебната система – е особено отчайващо и особено „въздействащо”. Ако непопадналите пряко в мафиотските лапи познават управлението на задкулисието по джоба си, по побоищата в детски градини и училища, по разграбвания Северозапад, по разкривеното от мутренски барок Черноморие, по парите под масата, които им иска положилият Хипократова клетва, по руините на двойната къща на бул.Левски, по дупнишката пирамида, по калта, която тече от чешмите им вместо вода, то аз имам привилегията да усетя тази власт чрез съдебната система. Държава, а? Тук честният е безправен. Тук цари диктатура на мафиотариата, заченат от куфарчетата и „приватизацията”. И тази диктатура става все по-настъпателна и безцеремонна. Демокрация ли? Европейска държава ли? – Смях! И отчаяние. Превръщайки държавните институции в чучела, които да им служат, дърпачите на конци пуснаха парализиращата си смрад във всяка област на живота. „Нищо няма значение” – това е изводът на „народа”, накъдето и да погледнеш, Суверене – все Те. И все тая. И – нищо няма значение. Има значение само, какво Те ще решат. И така мафиотската диктатура, освен многото индивидуални несрети и нещастия, ни поднесе в мърлява опаковка на демокрация и най-мръсния си подарък – той се казва деморализацията на обществото.

Режимът отглежда стадо. Демокрацията отглежда индивиди. Ние не знаем, какво е демокрация и няма как да знаем, защото не сме живели в демокрация. От 1989 насам комунистическият режим предава властта на сина си - мафиотският режим, а младото настървено се учи как да поеме властта от баща си. И успяха. Двамцата. Не допуснаха трети лица. Мафиотският режим е по-гаменски от комунистическия. Не вижда причини да спазва някакво привидно приличие. Това кара много от преживелите комунистическия режим хора, да смятат бащата за по-добър. И като гласуват за бащата, подкрепят сина. Както и да е, докарахме се дотук - да ни държат на ръба между човешкия живот и скотщината, направиха ни хронични концлагеристи. С ноухау-то на великата братска репресивна традиция много може да се постигне, дори и при по-скромни дарбици. Но ние, хрониците, е време да престанем да се правим на по-глупави, отколкото сме, защото, дето се вика - животът ни зависи от това. Ей, на - забавляват ни: яздят вран кон, обличат си елеци с гайтани, нахлупват калпаци, дерат се патриотично по мегдани и граници, настървяват се срещу бежанци. Ама не е много забавно, времето на поп-фолка минава. По-ефективно и с по-малко масраф е просто да си напишат изборни резултати, каквито са им по сърце. Каквито показва новата Социология2017 например. Всъщност искам да кажа това - една формация изговаря на глас мислите ми за настоящата българска "държава" - и това е Да, България. Надявам се, че и мислите на много, много българи. Толкова много, че да не могат да се справят с техния здрав и честен вот дори и неотменните, отдавна отиграни фалшификации.