Продължавам с предизборния манифест на Владимир Буковски от 2007 г. В тези дни, когато проявите на режима тип комунистическо ДС с неговите основни стълбове - изначална лъжа и подлост и безогледни репресии, се виждат у нас с невъоръжено око, думите на В.Буковски са повече от актуални.

Ето такива са резултатите от осемте години управление на чекистката корпорация. И това е "стабилността", с която така се гордеят в Кремъл? Не е трудно да се досетим, какво ще стане с нея, щом паднат цените на нефта - страната ще се разбие на десетки фрагменти. Това е "Великата Държава", с която ни убеждават, че трябва да се гордеем?  "В света пак се страхуват от нас!" - радостно съобщават кремълските политтехници по подръжка на канализацията. Но нали хората се страхуват и от лудите, на какво толкова има да се радваме ...
Тези резултати бяха напълно предсказуеми преди 15 години (поне аз ги предсказвам от 1993г.). Грубо казано - в политиката е като на война - ако нямаш мъжество или ресурси да настъпваш, то отстъплението е неизбежно. Изгубих много часове през 1991г. да уговарям Елциновото ръководство да организира съд за комунистическия режим, желателно по Нюрнбергските статути. Добре, нека да не е съд  (идеята за съд не им харесваше), нека бъде поне една международна  комисия от историци, но открита, под телевизионните прожектори и с разкриване на всички престъпления на режима. [........] но тази инициатива беше блокирана. И аз си заминах, като отлично разбирах, че идва реставрация на съветския режим. След година Елцин вече беше в отбранителна позиция [......], а след още няколко сдаде - и екипа си, и политиката си [. ...] Но съм далеч от мисълта да виня само Елцин. И руското общество тогава много остро реагира срещу идеята за такъв съд, а и Западът всячески препятстваше тези наши усилия, за да нямало "лов на вещици".  И  какво се получи - вещиците оживяха и сега те си ни ловят: те - нас. Пък и Западът ще разбере това-онова от техните номерца..
Без всякакаво съмнение - да бяхме почнали тогава, през 1991г., процеса на декомунизация, да бяхме провели един свой Нюрнбергски процес, чекистите нямаше да могат по никакъв начин да овладеят положението толкова бързо и да завземат властта. И за да хванат страната на своята кукичка, им се наложи дълго и упорито да насаждат в съзнанието на хората няколко мита, които се основават на неразбирането на същността на комунистическата система.
Мит първи - демократите разрушиха Съветския съюз и всички заживяха много тежко. 
Едничкото това твърдение съдържа в себе си толкова лъжа, че няколко тома не биха стигнали, за да се разсее този мит. Първо - Съветският съюз рухна сам, под тежестта на собствената си глупост. По-скоро би трябвало да се учудваме, че той се задържа толкова време със своето идиотско "строителство на комунизма", със своя госплан, соцсъревнования, колхози и политзанятия. Той беше изначално обречен, доколкото изначално беше граден не като нормална държава, а като плацдарм за грядущата световна революция. И щом стана ясно, че тази революция никак не мисли да гряди, Съветският съюз беше обречен на умиране. Ленин разбра това и спешно въведе НЭП /нова икономическа политика/. Сталин се опита да форсира световната революция, като я пренесе в Европа на щиковете на съветската армия. Всички следващи управници отчаяно се опитваха да спасят някак си тази нежизнеспособна система по пътя на някакви реформи. Само последният от тях - Горбачов - разбра, че системата е нереформируема, при това - към края на своето управление. Независимо от това всички те продължаваха да водят своята "класова борба" със "света на капитала" до самия край на управлението си, което в следвоенните години се изразяваше от една страна във военна надпревара, от друга - в създаване и поддържане на банди главорези по целия свят ("освободителни движения"). И едното, и другото изискваше колосални средства. Да прибавим тук и "стойността на империята"- т.е.поддържане на също такива нежизнеспособни "социалистически страни", каквито самият Съюз наплоди по целия свят - и ще стане ясно, че крахът беше неизбежен. По-просто казано, СССР банкрутира, пресили се и се спука, тъй като неговата икономическа база беше твърде малка спрямо неговите глобални амбиции.
Горбачовата перестройка само ускори краха, но не беше причина за него, каквито и легенди да се съчиняват сега за неговото "предателство". Още по-абсурдно е да се приписва това събитие на злата воля на т.нар."демократи", тоест на администрацията на Елцин. Да, страната преживяваше изключително дълбока криза и за всички беше станало много тежко. Но защо за това да се обвиняват хората, току-що дошли на власт, а не тези, които водеха страната към тази криза в продължение на 73 години? Демократите само унаследиха една практически унищожена от комунистическото управление страна. [........] Трябва да се признае простият факт: в 1991г. империята вече се беше разпаднала, а Беловежските споразумения само оформиха юридически този факт.
Мит втори, произтичащ от първия: заради демократите Русия се срути в пропастта. Демокрацията не е за Русия. Ето пробвахме я и видяхте, какво стана.
Не, не е верно това, не сме пробвали още в Русия никаква демокрация. Имаше само опити, и то съвсем плахи и непоследователни. И демократи още не е имало на власт. Тези, които наричахме с тази дума в началото на 90-те, бяха почти всичките бивши комунисти. Да, те се бяха разочаровали от комунизма и вярвам, че искрено, но това още не прави от тях демократи, още повече, че те понятие си нямаха от пазарна икономика. [........]  И в края на краищата този експеримент продължи само няколко кратки години. И ето ти загадка: комунизмът у нас господстваше 73 години, а твърде спорният и относителен експеримент с демокрацията - всичко на всичко - две, но ние твърдо решихме, че демокрацията не ни отива, а за комунизма - май че така и нищо не решихме.
Мит трети: заради демократите Русия се срути в пропастта и щеше там да си умре, но се намериха доблестни мъже, честни и смели, цял живот беззаветно служили на Родината - чекистите. Които успяха да спасят страната в последния момент преди окончателната й погибел.
Би следвало да се очаква, че в Русия, където няма семейство, в което да не се намери пострадал от ръката на държавна сигурност, подобно изявление ще предизвика дружен смях, а защо не и взрив от негодувание. Лъжат чекистите и техните политканализационни техници: не, не на Родината служеха те, а на Партията. И са били създадени, според израза на Ленин, като "въоръжен отряд на Партията". И им се поставя задачата - да защитават Партията от народа, да поддържат нейната власт над него. Именно  те инквизираха и разстрелваха милиони наши сънародници по повеля на Партията. Те бяха и тези, които разкулачваха,  вкарваха хората като добитък в колхози и гулаци. Даже в относително вегетарианските си времена, след смъртта на Сталин, с какво се занимаваха чекистите? Вкарваха в затвора евреите, защото искаха да заминат за Израел, а поволжските немци - за желанието им да заминат за Германия. Вкарваха в затвора вярващите, защото се събираха на молитви, а интелигенцията - за разпространяване на самиздат. На какви държавни интереси точно служеше всичко това? [........]
Сега техните политканализационни спецове се опитват да представят работата така: Русия загиваше през 90-те години без каквото и да било участие на чекистите, а след 2000-ната година тя се възроди под тяхното мъдро ръководство.
В действителност - през целия период на 90-те корпорацията на чекистите се подготвяше за завземане на властта - издигаше свои хора и в администрацията, и в Думата, и в едрия бизнес, и даже - в организираната престъпност. Не организираха ли точно те първите банди за рекет на бизнесмени, така щото последните да се обърнат към тях за "защита"? Не организираха ли точно те във Върховния съвет, а после в Думата, саботажа на демократичните реформи? Не станаха ли техни креатури онези "олигарси", с които те после така героически се справиха? Не провокираха ли точно те двете войни в Чечня, за да станат пак желани и необходими?
С две думи, като перефразираме израза на Ленин, те така задържаха падащата Русия, както въжето задържа обесения. И дайте да наричаме нещата с техните исински имена - чекистката корпорация, след като дълбоко се беше законспирирала, подготви и извърши държавен преврат. А дошла вече на власт, се залови за своята обичайна работа - захапе ли, да влачи и да не пуска..

Ще дам няколко откъса от книгата на Владимир Буковски "Наследники Лаврентия Берии. Путин и его команда". Преводът е мой. Първият откъс е от предизборния манифест на Буковски - 2007 г. Не си мислете, че това което пише руският дисидент, не ни интересува и не се отнася до нас. О, отнася се, само вижте как се отнася. Пренесеният модел е дал своите красноречиво еднакви резултати. Че искат и да продължим в този дух, виждаме ги днес, колко упорито искат.  И как иначе- 24 години марионетстваха, както и предишните 45. Устроиха се в новите условия. "Преходиха". И сега да сдадат властта?  Да не ставаме смешни!

 Увисна Русия на чекистката кука

Този образ, предложен от един от идеолозите на чекистката власт, неочаквано и противно на заложеното в него намерение, с изненадваща точност онагледява състоянието на страната през последното десетилетие. Да, Русия се хвана на чекистката кукичка и увисна на нея  като на средновековното инквизиторско стрападо за разтягане, изтезавана и опосквана от своите палачи-управници. Каквито и опити да правят сега чекистките идеолози и техните политтехници по подръжката на отходната им канализация да тълкуват случващото се, фактите са неоспорими - властта в страната напълно и абсолютно е узурпирана от чекистите, които подобно на Бурбоните от периода на Реставрацията, нищо не са разбрали и на нищо не са се научили. Като обявиха края на СССР за катастрофа, те планомерно и упорито реставрират съветския режим:
    Систематично биват разрушавани институциите на демокрацията, изборите се превръщат във формалност, на опозицията не е оставено място в политиката, свободата на пресата, на събранията и демонстрациите се подтиска с полицейски мерки.
    Нарушена е легалната основа на руската държавност - суверенитетът на субектите на Федерацията.
   В името на самоутвърждаването на чекистката власт бива унищожавана една малка кавказка нация, което доведе до разпространение на войната по целия Северен Кавказ. Замислена от чекистите като "малка победна войничка", като средство за узурпация на властта в Русия, тя се превърна в гнойна язва върху тялото на страната.
   По пътя на заплахите и шантажа, а също и чрез прякото вмешателство във вътрешните работи на съседни държави се възстановява бившата "сфера на съветско влияние". Нефтените и газови богатства на страната се използват като стратегическо оръжие в борба за световно господство, вместо да служат за източник за повишаване на благосъстоянието на народа.
   Отново се появи "враждебно обкръжение", стремеж да се наложи на Запада надпревара във въоръжаването, която веднъж вече докара страната ни до банкрут. Упорито биват насаждани ксенофобията, шпиономанията, поощрявани биват ултранационалистически и откровено фашистки движения.
    Пак се появиха политзатворници, което за Русия с нейната история е равнозначно на симптом на смъртоносна болест. [.....]
    Политическото убийство стана норма.
    Възвръща се военно-патриотичното възпитание в училище. И пак отново се пренаписва руската история, от която е наредено да се отстранят всякакви намеци за престъпленията на съветския режим, а палачът на руския народ, изтребил десетки милиони наши съотечественици, се кичи с името "мъдър ръководител".
    Икономиката, поделена между чекистките мафии, е лишена от възможност да се развива. На практика е осъществена ренационализация на най-важните отрасли на промишлеността. Малкият и средният бизнес са задушени от непомерни налози.

Днес, когато всеки един гражданин на Русия във всеки момент може произволно да бъде подложен на преследвания, да се окаже жертва на поръчково съдебно дело или дори да се озове в психиатрия без всякакви медицински причини за това, когато даже според анкетите, 4% от населението годишно бива подложено на мъчения или грубо третиране от страна на правоохранителните органи, а съдилищата престанаха да изпълняват своята функция на безпристрастни и обективни блюстители на законносттта, нормалният политически процес стана просто невъзможен. В страната цари произвол от такъв мащаб, че нито един човек не може да се чувства в безопасност. В резултат стотици хиляди наши съотечественици ежегодно "гласуват с краката си" - бягат от страната в търсене на по-достойно съществуване.
В Русия пак няма правителство, има - Власт. Няма граждани, има - поданици. Общественият живот като такъв, приключи. Останаха само едните сджафквания между различните кланове на чекистите. Всъщност на тях даже и тези поданици хич не им трябват - е, може 15-20 милиона, за да обслужват тръбата, че и нуждите и потребностите им. Останалите - колкото по-бързичко измрат, толкоз по-добре за властта. По малко проблеми.