Ако все още някой гост на блога си спомня за кражбата на къщата ни в Лозенец, то да кажа - спечелихме делото в Апелативния съд. Но нашите неотменни „спътници в живота” през последните 6 години, "купувачите", порят гордо напред – сегашната им адвокатка Павлина Славчева подава жалба до Върховния касационен съд срещу решението на Апелативния. Тече, както казах, шестата година откакто мащабната престъпна мрежа за имотни кражби, гълтаща имоти във и около столицата, ни разиграва влачейки ни по съдилища - нас, нищо не подозиращите, набелязани "продавачи". Защо им се получава? Как се прави? – Ами лесно. Имитационната държава работи за тях. Те имат да направят, и направиха, необезпокоявани, в пълен комфорт, няколко основни стъпки – 1. свой съдия на първа инстанция, 2. викотехнологично откраднати подписи - с таблет, както подписите при издаване на лична карта, 3. високопоставен благодетел/ръководител в паралелната държава и - мноого, мноого пари. С многото много пари, освен другите потребни в процеса на кражбата звена, си купуват и вещите лица. Снабдяване с таблет и с вещи лица –ето основното и най-важното. (Така че – внимателно гледайте, върху какво е сложен листът, който подписвате – до 100 страници надолу гледайте! Таблетът ще поеме всички характеристики на вашия почерк и после подписът ви може да бъде инкрустиран на каквото притежателят на този таблет пожелае. Описанието на аутопена, който в началото наивно смятахме, че е използван да пренесе подписите ни върху „договора”, няма да махна, все пак и той съществува като вариант при фалшиви документи и добре е да бъде познат.) Вещите лица, за да направят експертиза при този най-„съвършен” метод на кражба на подписи, трябва да следят за специални показатели, да имат необходимите знания и умения и най-важното – желание - за разкриване на истината. Вместо това те изписват определено количество общи фрази, основани на обикновената почеркова експертиза. И подават лесна топка на разследването и желаещите да им помогнат съдии в българския съд. Кръгът е омагьосан. Зад кулисите имаше някой. Момчетата от престъпната мрежа знаят къде точно да пипнат – Софийски районен съд вече повече от две години не излиза с решение по делото, което водихме срещу фалшивата адвокатка Паунова-Велчева. Справедливите решения и правилното процедиране на съда в днешната държавна пародия се дължат единствено и само на личностния морал на съдиите. Да ти покажат, че си никой чрез съдебната система – е особено отчайващо и особено „въздействащо”. Ако непопадналите пряко в мафиотските лапи познават управлението на задкулисието по джоба си, по побоищата в детски градини и училища, по разграбвания Северозапад, по разкривеното от мутренски барок Черноморие, по парите под масата, които им иска положилият Хипократова клетва, по руините на двойната къща на бул.Левски, по дупнишката пирамида, по калта, която тече от чешмите им вместо вода, то аз имам привилегията да усетя тази власт чрез съдебната система. Държава, а? Тук честният е безправен. Тук цари диктатура на мафиотариата, заченат от куфарчетата и „приватизацията”. И тази диктатура става все по-настъпателна и безцеремонна. Демокрация ли? Европейска държава ли? – Смях! И отчаяние. Превръщайки държавните институции в чучела, които да им служат, дърпачите на конци пуснаха парализиращата си смрад във всяка област на живота. „Нищо няма значение” – това е изводът на „народа”, накъдето и да погледнеш, Суверене – все Те. И все тая. И – нищо няма значение. Има значение само, какво Те ще решат. И така мафиотската диктатура, освен многото индивидуални несрети и нещастия, ни поднесе в мърлява опаковка на демокрация и най-мръсния си подарък – той се казва деморализацията на обществото.