Излезе клип с полициейско насилие. Повече от половин година след събитието. Похвално. Онагледи се истината. Повече от половин година след събитието. Отвратително е да се гледа. Нашумя, цяла България го видя. Повече от половин година след събитието. В полицията работят (трябва да работят) хора, преминали през психологически тестове. Да са лишени от "личностна" злоба, да са със стабилна психика, да са мотивирани. Не за побои и избиване на комплекси, а за овладяване на критични ситуации. Моля ви, бе, вижте какво я направихте, бе, оставете я, бе. Петима полицаи, мъжки момчета, въоръжени, облечени в униформи, като се замислиш, не е трудно да наритат, да блъснат главата на едно момиче в колата, да отведат двама подпийнали младежи в районното. Родната полиция ни пази. За вербална агресия, да допуснем, че е имало такава, полицаят не рита, не просва на земята, не извива ръце, не закопчава белезници, не блъска глави - за вербална агресия си има специална процедура - полицаят може да съди обидилите го. Но тук полицаят, момче-българче, знае, че съденето е бош-лаф работа и най-добре е да се нарита избрания злосторник, по тихичко, по тъмничко, и туй е, което като единствено удовлетворение ще му остане. Но - другата страна. По-важната. Основополагащата. Не ви пожелавам, ама ако влезете някой ден в Първо районно, на Столицата на Държавата, украсена със сови на мъдростта, носени от секси-СофИи, със Самуили и Орфеи, ако влезете в това Първо районно на емблематичната "Раковска", какво ще видите. Високи мрачни тесни стълби, и по завоите някакви столове с мазни скъсани седалки с неразпознаваем и неназовим цвят, от които изхвърча буйно дунапренът, олющени разклатени бюра, изхвърлени от стаите, също толкова олющени и окуцели бюра в стаите и въобще всякаква мебел, която може да се види единствено около контейнерите за смет. Първоначално мислиш, че се прави някакъв ремонт и се изхвърлят старите вещи, - тц! не се прави. Не се изхвърлят старите вещи - ползват се. А стайчетата, в които работят дознателите - обикновено нагъчкани по трима на тясно и задушно, също са със столчета и фотьойлчета, протъркани, разпрани и съдрани, с камари папки, които преливат от нещастните, още от социалистическо заслужили шперплатови шкафове и затрупват малкото стайче, така че не може да се диша, камоли да се работи. За да седнеш някъде, ако ти освободят стола от папките, трябва да се извиваш като балетист, за да не настъпиш или събориш нещо. И така, или с някои леки вариации, изглеждат и другите районни управления. Защо бе, господа бивши министри на МВР, защо бе, госпожо настоящ министър, защо бе, Прокуратуро - нали от работата на тези труженици зависи твоята ефективност, защо, бе, Държаво/Мафийо? По две причини - служителите на министерството на вътрешните работи трябва да са потиснати, със смачкано самочувствие и зависими. ЗАВИСИМИ. От Държавата/Мафията. Да я слушкат и покорно да изпълняват поръчките - Нос"се!. И втората причина - да са озлобени. Ама не срещу когото трябва. А срещу когото може. Защо да са такива? - ами защото, първо - ще служат на кривосъдието, второ - ще затвърдят у народа, у популо-то, пълната сигурност, че спасение няма, че то - популо-то е дивеч затворен в кошара. Така че отвращаващата ни сцена на побоя над двамата младежи е само следствие. Следствие от цялостната меверейска постановка и обстановка. И знам, със сигурност и от опит знам, че много млади служители на МВР се задушават от нечистоплътно потисничество. И този психически терор над редовия служител на МВР, над хората, които искат да работят професионално и по съвест, трябва да спре. И трябва да се чисти отгоре надолу. И това е точно толкова важно, колкото и съдебната реформа.