Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
как имотната мафия краде жилището, в което съм се родила, как осквернява живота на невинни хора, колко е нагла и безнаказана
Автор: anttoni Категория: Други
Прочетен: 204082 Постинги: 73 Коментари: 77
Постинги в блога от Април, 2013 г.
2  >  >>
27.04.2013 14:54 - Оперетата

Една наша известна оперетна актриса, разказваше един епизод от живота си при демокрацията, нашата си демокрация, българската. Тя работела в кухнята на някакво заведение, тоя ден белела картофи и ябълки и много се изморила, излязла от кухнята, в която работи през демокрацията, и седнала на едни стълби в коридора към мазето, а срещу нея – телевизора, и по него предаване – една популярна в миналото, дала много известни реплики за всекидневна употреба, стара телевизионна постановка. Там тя играеше централна роля. „И аз гледах, гледах – каза тя – и заплаках“.

Ако си редови гражданин, ако живееш нормално, честно, по своите си човешки правила, ако просто искаш да изживееш живота си и да правиш това, което можеш – откажи се. Българската държава на прехода, порочна още в самия си замисъл, и правоприемник на една също толкова порочна социалистическа държава, рано или късно ще те застигне, ще протегне мръсната си ръка:

Ей, аланкоолу, чекай, чекай малко!

И ще те оваля в своите миазми, и ще те омърля отвсякъде, и ще те направи своя функция, и ще те окраде на едро, и ще те обере на дребно като трамвайна джебчийка, и като чувал ще те изтръска от цялото ти простичко човешко съдържание – възможности, стремежи, мисли, чувства, спомени, човешко достойнство. И ще ти каже:

Ти си нищо! А, върви се оплачи в съда!

Ще седнем на стълбите към подземието, ще гледаме екрана на живота си в миналото, и ще заплачем.

Категория: Други
Прочетен: 1763 Коментари: 0 Гласове: 3

Грозните новини винаги идват изневиделица. Грозните новини те връхлитат. Съзнанието най-напред не ги приема. Отхвърля ги – като първа защита. Най-напред наивно недоумяваш. Това, което допреди миг е било твоят свят, бавно се свлича от теб и те напуска. Не проумяваш още какво става. Макар че вече чувстваш, нещо страшно се е случило. И нещо се пречупва. Нещо се срутва. Нещо мръсно, чуждо, външно, за което нямаш нито представа, нито вина, ще те облее с гнусотията си. Просто така. Защото теб са набелязали. Защото теб са избрали. Престъпниците. Силните днес. Срещу вас има заведен съдебен иск. Как? За какво? От кого? В имотния регистър срещу имената ви е отбелязано, че срещу вас има заведен съдебен иск. От Бояна. Помислих за част от секундата, че става въпрос за киностудия Бояна. Имате ли роднина или позната Бояна? Не. Не познавам никого с такова име. Какво може да е? Сигурно е някаква грешка? Ще се изясни. Станала е някаква грешка.

Не, не е грешка. От тук нататък те чака адът. Да разбереш, че те са навсякъде. Че те са попъплили навсякъде. Че държавните институции им дават едно рамо, какво ти рамо, те открито могат да им съдействат. Че те шетат из общини, брокерски къщи, из коридорите на съда, че те ще излязат срещу теб с адвокати и нотариуси, с цяла гвардия играчи. Че всичко им е позволено. Че разполагат с човешки и финансови ресурси. Че ще те облепят с мръсните си пипала отвсякъде докато постигнат целта си да те унищожат. Както преди време ни обработваше комунистическата партия чрез своята комунистическа държава. Ами че те са учили по нейните учебници. Те са съвсем преки възпитаници на нейните школи. Знаят ги мъртвите хватки, пише ги в ръководствата – запушваш всички изходи на жертвата. Засичаш я от всички страни. Има и екстри, ако ти е кеф – гавриш се с нея. Малко удоволствие преди края й. Комунизмът си отива, спете спокойно деца. Комунизмът си отива в истински европейските държави от бившия социалистически блок. У нас комунизмът сега се развихря, пуска същината си на воля, освободен от идеологическите дрънканици, от пропагандата на „високия морал“, за който ни пееше светли песни от първолашкото чинче та до пенсия, докато върши престъпленията си и гои своите непоклатими крепители. Комунизмът, в осъществения му вид, който познаваме, мачка, мачка с цялата си машина, която нарича държава, „обикновените“ хора. Те са безправни. Обезправени. Срещу тях е произволът на държавата, а държавата – тяхна. Безнаказаност, пълна безнаказаност. Кой кого да наказва – навсякъде все „свои“. Това не ни ли е познато и от прехода? Или с главна буква – от Прехода?

Срещу вас има заведен съдебен иск. Обвиняват ви в измама. Измамниците ви обвиняват в измама! Също познато. Това, което сте били преди една минута само, което сте мислили, чувствали, възнамерявали, се срива, отива по дяволите. Стоите изумен. Стоите безпомощен. Това е някаква грешка! То ще се изясни бързо. Не е възможно иначе! – Възможно е. О, колко е възможно даже! Предстои ви дългият път на прозрението, доколко това е възможно. Във вашата родина. В България на прехода.

Новината при мен дойде в петък вечерта. След изтичане на работното време. Продавахме един парцел от един декар в Княжево. Защото имахме сериозни финансови затруднения, както се казва, тоест – нямахме никакви пари. Обявили го бяхме в много агенции. И в един петък вечер с нас се свърза една евентуална купувачка, която преди това беше искала чрез брокерска къща документите за парцела ни, малко повече документи, отколкото се изисква за една продажба, но нищо, решихме, че е прекалено стриктна. Проверила имената ни в имотния регистър – и там излязъл съдебен иск срещу нас. Тя проверила и за какво е искът – някоя Бояна Стоянова твърди, че е купила къщата ни като ни е платила сумата от 180 000 лв, а ние не сме се явили пред нотариус за изповядване на сделката. И затова тази измамена купувачка на име Бояна Евлогиева Стоянова иска от съда, той да обяви предварителния договор за окончателен, т.е. тя да стане собственичка на къщата ни. Със съдебно решение. Щом не сме се явили пред нотариус. Но потенциалната купувачка на парцела ни в Княжево пък е адвокатка, много иска да ни помогне, научила е, че първото заседание по делото срещу нас е в понеделник, рано сутринта. Така че ако искаме, тя е готова да се срещне с нас в събота, в нейната кантора. И ние се съгласяваме. И отиваме на тази среща. Адвокатката, която иска да ни помогне е етническа туркиня. Храня искрена симпатия, и бих казала – обич, към нашите турци („турските“ турци не ги познавам), всичките ми познати турци са нравствени и чисти хора, с ясни морални ценности, от които не отстъпват, уважавам ги за това. Безкрайно ме гневяха блудкавите изпълнения на свършващата социалистическа държава, които ги унизиха и набелязаха несъществуваща дотогава разделителна линия между българи и етнически турци – сладка храна за вътрешни и международни политически манипуланти. Така че аз още преди да съм я видяла изпитвах симпатия и доверие към нея.

Възможно ли е и това да са знаели? Не вярвам чак толкова пък да са били информирани. Просто са имали добър късмет. Злото винаги има добър късмет. А аз просто забравих приказката за правилото и изключенията. Не ми се вярва да са знаели и това за мен. Защото после намесиха като играч и православната църква, драмсъставът им разигра една пиеска със „свещеник“ – появи се едно младо, интелигентно момче – „поп“, все вееше черно расо, въртеше кръст в ръцете си и повтаряше след всяка моя реплика: „Такава е Божията воля“. То пък имаше задача да стопира действията ни да се освободим от мошеническия капан по друг начин. Те много ги разбират тези работи с Божията воля. Но за него – после.

И тази адвокатка, в тази събота, между петъка, в който ни попари новината за иска и понеделника, в който ще се проведе първо заседание по делото ни според нея, в своята луксозна кантора в центъра на София, ни откри, какъв невероятен късмет имаме, че попадаме на нея, че тя ще ни стане адвокатка като си приспадне после хонорар от цената на декарчето, което непременно, ама непременно ще купи, толкова й е харесало, че на всяка цена иска да го притежава. Адвокатите обикновено те предават на противника за пари, но тя е толкова принципна, че само като видят името й като наша адвокатка, крадците ще се респектират. За да се респектират още повече и да помислят, че разполагаме със средства – тя ни каза, че си пише и висок хонорар в адвокатското пълномощно. Което ни предложи да й подпишем, за да ни представя в понеделник сутринта на делото срещу нас. Няма да й го дължим наистина, този голям хонорар е за заблуда на крадците. Подписахме пълномощното. Създадени бяха и други атрибути на паника и неизбежност – да си извадим спешно в неделя някакви медицински, че не можем да се явим на делото и т.н. и т.н. защото времето, времето ни притиска!

Обаче в понеделник сутринта нямаше никакво първо заседание по делото ни. То минало! Виж ти! Преди 15 дена минало! Пък тя да се обърка... Язък за жегата в събота!

Заседанието минало, но – пълномощното остава. Остава и възможността за тясна връзка между нея и нас. Разказвам й всичко за нашето финансово състояние – че живеем на заеми от приятели, че единствената ни възможност да получим някакви средства е продажбата на парцела в Княжево. Тя е готова да ни дава предварително пари, които после ще приспадне от цената на декара. Веднъж на улицата дружески ни натъпка в джоба 500 лв, да си посрещнем по-спокойно Нова година, и отлитна с джипа. По-късно ни се наложи да й поискаме и авансови 1000 лв. Така че й дължим 1500. Да знаете. Или пък е редно тя да си ги пресметне като неизбежни разходи по служба, графа непредвидени? Или ние да си ги пресметнем като морално обезщетение? Или да й ги върнем на жената?

Скоро ме срещна на улицата, дълго след като се бяхме разделили. Крещеше ми: – Нагла си! Нагла си! И как ме е „нахранила, когато съм била гладна“ – клише на имотните хитреци – запомнете го! Те все нахранват някой гладен, а той – неблагодарник. И си искаше хонорара, за който сме й подписали пълномощно – 6500 лв! Дето ги беше писала, за да респектира измамниците. Казахме й, че не й дължим никакъв хонорар. Защото единствената й „дейност“ по делото беше, че ни заведе в ПИП, при човек, когото казваше, че познава – обаче ни заведе с така нещастно написан от нея „сигнал“, че никаква институция не би могла да го приеме. И разбира се, не го приеха. Тръгнахме си оттам и така тази едничка нейна активност премина от нищото в нищото. Но тя крещеше на улицата по телефона на своя сътрудник – „Метине, ще си взимаме парите по другия начин!“ Къде остана сърдечната, приятелски настроена, повече от доброжелателна наша спасителка? Нали беше такава и като такава успя да ни отнеме 6 месеца с бездействие и залъгване, 6 месеца, в които можехме да предприемем истински действия срещу имотните измамници.

А сега най-важното – тя ни предложи един, единствен според нея, начин за спасяване на къщата ни, „като на роднини“ ни го предлага – да зъдлъжнеем фиктивно на нейна много близка фирма, с огромна сума, надхвърляща истинската стойност на имота ни, така фирмата чрез съдия-изпълнител ще ни изхвърли от къщата (на ужким де, как щяло да е наистина), и крадците на къщата ни ще се изправят вече срещу тази мощна фирма, и ще изгубят ума и дума, и после още ходове, ходове, мислени-премисляни – та накрая някак си къщата пак наша се озовава след множество перипетии. Ето тук си намерихме истински адвокат. Ако успеят да ви убедят с медно гласче да подпишете и някакъв подобен документ наистина, с истинския си подпис, е тогава вече сте загубени безвъзвратно! Ето това е втората подсигуровка, много по-зла от първия акт на кражбата.

А парцелът ни така и некупен от тази адвокатка остана, още една, вяла вече, сценка на уговаряне на цена, и после – заболели роднини, пътувания в чужбина – забрави се работата. А колко документи поиска да й извадим от общината докато навърти повечко време - като че ли купува НДК с прилежащата площ.

Помнете, те ще се стремят да установят личен контакт с вас, или контакт чрез посредници, вариантите са много, подходът им – индивидуален, според преценката им за „обекта“. За да ви унищожат. Окончателно.

Категория: Други
Прочетен: 1319 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 27.04.2013 13:52
24.04.2013 06:45 - Посещението

Гостите от ада не закъсняха. Гостите от ада приемат винаги благ образ. Когато призвание и професия си подадат ръка – става магията на майсторството. А ние случихме на стабилна имотна мафия – спокойна, хранена, със загладен косъм, гледана.

Като се връщахме вкъщи един ден през януари (2011) към нас се втурна симпатичната млада жена, която беше идвала да ми каже да си подготвим данните за къщата. Зад оградата от дръвчета ми се видя, че тя направи нещо като еленски скок, за да ни хване преди да си влезем. Тогава ми се стори, че тази усърдност в работата се дължи на младостта. Не, дължала се е на парите, които ще получи за функцията на „лимон“ – така се казва низшият персонал в мафията (толкова съм веща вече в техните дела – защо не ми предложат работа?). Тук трябва да говоря и за своята собствена наивност (не си и помисляйте за другата дума, макар че тя би била съвсем на място). С младата дама имаше и млад господин – с незапомняща се външност, среден ръст, тъмно балтонче и чанта – чиновник, администратор от горе до долу. Той влезе в двора по-авторитетно, строго ни попита, защо толкова време не могат да ни намерят чак се почувствах виновна, смутих се някак, че не са могли лесно да ни намерят и толкова сме ги затруднили. Къде можело да разтворят това, което носят, къде сме щели да подписваме плановете. Към двора ни се прибавяли 6 кв. м. площ, хубава новина, радваща и предразполагаща. Да подпишем в общината, предложихме им ние и те изобразиха страдалческа досада. Не може ли сега, не може ли да влезем вътре? Отворихме им външната врата. Пред стълбището стои стар шкаф, казахме им да си оставят нещата на него. – Тука ли? – пита господинът с едва прикрито възмущение, няма ли да влезем? Чаровницата пък примирено хуха в юмручета и пристъпва от крак на крак (студено й е демек, но щом има толкова безсърдечни хора, тя ще го понесе в името на службата). Ще кажете – защо им е да влязат? Макар и със закъснение, знам отговора – ако се наложи, ще обясняват къде, в какво помещение, в каква стая е подписан договорът, ще описват подробно обстановката. За автентичност. Господинът попита нямаме ли намерение да строим тук, той имал един познат предприемач. Разтвориха нещо с форма на голям албум, вътре имаше планове на нашата част от квартала, с нанесени нашия двор и сграда. И още някакви листове с нещо разчертано, като таблици. Мразя документи и всякакви бумаги, гледах да свършим по.бързо. Подписахме се под плановете и листата няколко пъти. Няколко! Няколко!

Моля ви, не правете така! Просто не правете така! Не правете това вкъщи, както се казва в някои тв-предавания при демонстрация на опасни изпълнения.

Когато си тръгваха, нежната дама ме попита мило-смутено – ще може ли да си откъсне малко кокиченца? Откъснете си, разбира се, колкото искате.

Детайлът прави изкуството. Майсторът се познава по детайла. Да знаете.

Колко ли са се радвали, колко ли дни са чакали, натъпкани в някаква кола, по-долу на улицата! Палавници.

Категория: Други
Прочетен: 1062 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.04.2013 13:58

И така Софийски градски съд реши – нашата къща не е вече наша. Продали сме я. И тя ще стане законна собственост на Бояна Стоянова от село Хераково. В името на народа.

А народа вече знае – имотната мафия краде в широки мащаби. Краде свободно и смело. Не среща съпротива. Каква ти съпротива – среща подкрепа. На висшите държавни институции. Трябва да се пазиш. Трябва да внимаваш. Трябва да си нащрек. Трябва да си подозрителен. Трябва да се озърташ. Трябва да си уплашен. Защото никой не те пази. Никой не те защитава. Защото си оставен сам на себе си. Защото такова бездържавие досега не е имало. А уплашени и безпомощни – такива им трябваме.

И така, според българския съд се е случило следното: срещнала ни е една жена. И ни е попитала: – Вие продавате ли къщата си? – Да-а-а, продаваме я, – сме казали ние. Що питате? – Ами за колко я давате? – е попитала жената. – Ами за 180 000 лева – сме казали ние. – Ами хайде да подпишем един предварителен договор – е казала жената – тъкмо ми се намират 180 000 лева, току-що ги събрах от приятели. И сме влезли някъде, и жената ни е дала договора, и ние сме го подписали като продавачи, и тя го е подписала, като купувачка. – А документи за собственост имате ли? – е попитала жената, така между другото, да се намира на приказка. – А,-а, тц!– нямаме! , сме казали ние, но имаме един нотариален акт от 1933 г., с който мъжът на пралеля ни купува земята, на която е построена къщата и разрешително за строеж на втори етаж от 1958 г., вземете ги, може да ви потрябват, други документи нямаме. – А-а, нищо-нищо – е казала жената – тези документи са ми достатъчни, виждам ви, че сте добри хора, няма да ме лъжете, я, по очите ви разбирам, че вие сте собствениците, ето защо при предварителния договор ви плащам не 10% от цената, както е прието, а цялата сума, моля заповядайте! А вие нямате ли някоя любима адвокатка, че да посоча в договора нейния адрес като ваш? – О, разбира се, имаме, как да нямаме, имаме една много любима адвокатка, не й помним името, обаче адресът й е ж.к. Хиподрума, бл. 48, ет. 3, ап. 12, там ни е като втори роден дом, кореспондирайте си, кореспондирайте си с нас на този адрес! – Много ви благодаря, добри хора! – е казала жената, – радвам се, че купих къщата на едни толкова добри хора и им оставих своите с мъка събрани от приятели 180 хиляди. – Не, не , ние се радваме още повече, добра жено, че една толкова добра жена ще живее в нашата къща!

Три дена след като подписва решението на съда, с което ни се отнема собствеността на къщата, на 10.1.2013 г. съдия Асен Александров Воденичаров е избран за съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Р. България.

Ей, хора!

Категория: Други
Прочетен: 2392 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 07.06.2013 23:15

Стъпките на имотните престъпници са следните (става въпрос за добрите професионалисти) отнякъде получават сигнал за подходящ обект; започват наблюдение, разставят съгледвачи около обекта. Те наблюдават кога влизате, кога излизате, кой идва в къщата ви, имате ли много познати, как сте облечени, какво пазарувате и въобще всичко, което носи информация за вашето социално поведение, навици и психологически портрет. Наблюдателите може и много внимателно да подпитват – давате ли под наем, какво е състоянието вътре в квартирата ви – ток, вода, баня, с какво се отоплявате, имате ли намерение да строите нов блок на мястото на къщата си; според преценката на случая – вие сте случая – избират начин за открадване на подписите ви; отнасят ги в своите „лаборатории“ и съобразно възможностите си ги фалшифицират, ако имате много лош късмет – с помощта на „новите технологии“ – механичната „ръка“. Може и да са ви подвели да се подпишете под някакъв грешно разбран от вас документ, който после се оказва пълномощно например – тогава няма нужда да фалшифицират. Изработват предварителен договор, че сте продали имота си, в него фигурират вашите фалшифицирани подписи като продавач и подпис на „купувача“, обикновено човек от село, невинен и наивен, който вие лесно ще „измамите“. При предварителния договор те задължително са ви изплатили цялата сума. На ръка. Без свидетели от ваша страна. Или пък на „купувача“ му остава да изплати още някаква минимална сума. Предварителният договор служи и като разписка за плащането, така е записано в него; след това си определят час при нотариус, за да се изповяда сделката, отиват при нотариуса и ви чакат – дълго – час, два, три – вие не се явявате. И нотариусът съставя констативен протокол за това.; с този документ те подават иск срещу вас в съда – съдът да обяви предварителния договор за окончателен и те да станат абсолютно законни собственици на имота ви. Т.е. – съдът да действа като нотариус.

И съдът действа. Строго придържайки се към буквата на закона. Защото съдът по принцип си е строг, иначе трудно ще възтържествува справедливостта. Какво са законите – нравственост, кодирана като обществено-задължителна форма на поведение. И съдът узаконява, узаконява, узаконява...

На първото заседание е много важно вие да не присъствате ( и как ще присъствате, като въобще не подозирате, че нещо се случва около имота ви). Това първо заседание е много важно за престъпниците – на него те получават документ от съда, с който легално може да издирват и получават документи за вашия имот, защото обикновено не са се снабдили с пълната документация, а като заинтересована страна трябва да докажат вашата собственост върху имота. Освен това, ако на първо заседание ответникът (измаменият) оспори иска (на измамниците), нещата стават по-трудни (за измамниците) .

Така че те много внимават вие да не разберете, особено преди това първо заседание, за измамата. За тази цел се ползват различни трикове, за да не получите призовка от съда. В моя случай, в предварителния договор е записано, че връзката между мен и съда се осъществява на адреса на кантората на „моята“ адвокатка. Дааа, явява се ответникът на първото заседание – т.е. аз и брат ми, чрез „нашата представителка“ адвокат. Людмила Иванова Велчева-Паунова. Проверихме после – има такъв адвокат, от Кюстендилската адвокатска колегия. И... сетете се – признава подписването на договора. Приложила е пълномощно „от нас“ и платежно за хонорар от 5000 лв. Пет хиляди лева са доста богат хонорар – и за това е помислено, можем да ги платим, защото разполагаме с парите, които са ни платени при предварителния договор – това едно, и второ – ние сме „гузни“, че не сме изповядали сделката – затова плащаме много на адвоката. А как ни „защитава“ – за това е измислена някаква гарагара клише, както разбрах по-късно – някой от двамата, не помня аз ли, или брат ми, намерил междувременно по-добър купувач, а пък другият не се съгласил, и противоречия и различни интереси вътре между нас двамата, и караници, та затова не сме отишли при нотариуса за финализиране на сделката. И тая жена, адвокатката „наша“ Велчева-Паунова, не можахме да я видим. На следващите заседания на съда (ние разбрахме за иска срещу нас преди второто заседание) тя вече не се появи. Къде изчезна тая жена? Ама че небрежно отношение към клиентите...

Като чета, сега вече с интерес, случаи от днешната ни съдебна практика – че то си става почти правило да те представя адвокат с фалшиво пълномощно. Нито си го виждал, нито си го чувал, но той те представя и представя, и се бори като лъв за интересите ти.

След първото заседание на съда, протекло по техния сценарий, мошениците вече са спокойни (всъщност те винаги са си спокойни – имат здрава психика, и здрав гръб). Но вие – внимавайте! Ако сте разбрали вече, че срещу вас се води дело, ако сте изпаднали в паника, неразбиране, невяра, че това може да се случи в една държава, ако се блъскате да си спомните, как са ви откраднали подписите, ако нямате миг покой от изумление и страх, ако сте без средства за защита, защото парите ви стигат само за минималната екзистенция – тогава наистина внимавайте – почти е сигурно, че ще се появи той – ще се появи светлинката в тунела – ще се появи вашият спасител.

Но за него – по-късно.

Категория: Други
Прочетен: 2610 Коментари: 0 Гласове: 1
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anttoni
Категория: Други
Прочетен: 204082
Постинги: 73
Коментари: 77
Гласове: 86
Календар
«  Април, 2013  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930