Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
как имотната мафия краде жилището, в което съм се родила, как осквернява живота на невинни хора, колко е нагла и безнаказана
Автор: anttoni Категория: Други
Прочетен: 204172 Постинги: 73 Коментари: 77
Постинги в блога от Март, 2014 г.
Когато социалната и морална изврата на един режим дойде до кулминацията си, той вече прибягва до последното си оръжие – бесуващата наглост. Ей го малкият Путин взе да окупира и прибира територии. Ердоган окупира ефирното пространство. Наглостта става спасителният байрак на обречените социални креатури – те се бият в гърдите и крещят – Вижте, колко сме нагли! Вижте, колко сме безочливи! И колко сме всесилни! Няма власт над нас! Собствената ни мръсотия е нашия бог! Тъй че на всичко сме способни! Няма граница, която да не можем да прекрачим. А, излезте ни насреща, де! И си правят златни клозети. И си изписват иконни портрети. И се въргалят в сестерции (или в евро). И затриват човешки животи като две и две четири. Ех, Калигула! И се издигат все по-нависоко и по-нависоко – като на пружините на бръснарските столчета в "Диктаторът" на гениалния Чаплин. А пък един взе че прегракна баш на възвеличаващия го митинг от докарани за грандиозното тържество на политиката му хорица – и като зафалцети, и като записка на всички посоки – разсмя целия турски народ. Пак по Чаплин. Комици. Откога-откога сте известни с жалките си палячовщини! Сладко зрелище! За изтерзаните от уродствата ви.
Категория: Други
Прочетен: 707 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.04.2014 11:44
В психиатрията съществува термин, който вече не се използва за диагноза (но трябва да остане в социологията) – moral insanity. И има един превод, груб на български, но много изразителен – морално слабоумие. В името на преводаческата чест да дам и по-бледия свой вариант – нравствена неадекватност. Така или иначе този термин означава – неразличаване на злото, възможност и желание за прекачване на всякакви морални/нравствени граници, природна липса на морални бариери. Природна – природна, но нравствеността има и надстройка – може да се възпитава, приучва, внедрява в личността.

Преследва ме един рефрен, от песничка, която пеехме в училищния хор. С бели блузки и с много тъмносини или черни плисирани поли, първи глас, втори глас, трети глас. А именно:

Ленин всегда живой,
Ленин всегда с тобой –
в горе, в надежде и в радости.
Ленин в твоей весне,
в каждом счастливом дне,
Ленин в тебе и во мне.

И за всеки случай и превод:

Ленин е винаги жив, Ленин е винаги с теб – в мъка, в надежда и в радост.

Ленин е в твоята пролет, във всеки твой щастлив ден, Ленин е в теб и във мен (пиша „във“ заради стъпката, моля за разбиране).

Не че сега съм си го припомнила, пея си го отвреме-навреме от тогава, та до сега, с оперен глас става много хубаво, защото мелодията е изпипана и приятна – патетично-романтична. Представете си – един юноша, почти дете, усеща, че се влюбва, това е за първи път, това е непознато и замайващо и той с удивление и възхита се взира навътре в себе си, за да се опознае: а там – Ленин. С каскета и приветливата усмивка, дискретно му маха с ръка.

Ще кажете – голяма работа, някаква песничка. Песничка, но всъщност е голяма работа . Комунистическият режим набира сила. Не може всички да избиеш, трябват ти народни маси. За да те подкрепят. Тази песничка има едно твърде жестоко послание и то не е просто „обичайте Ленин“. Тази песничка казва – „това е положението, милички, това ще ви е рамката, това ще ви е полетът на духа, това ще ви е изкуството, това ще ви е науката“. Драго им беше да ни форматират по свой образ и подобие. Освен че им беше жизнено необходимо. Че те, дето ни водеха към развитото социалистическо общество (РСО), дори думата „социалистически“ не можеха да изговорят книжовно, а смотолевяха нещо като „соцически“, та нас ли да оставят на коварното изкуство и на опасната немирна мисъл. Да, за тях най-доброто беше хорицата да са чисти и прости. Както се казва в една поема на Валери Петров, в която полуделият от плакати човек изпада в остра криза като вижда в болницата плакат на „...един психиатър, съвсем опростен – с престилка, слушалка и с лице на кретен“. (Обичайте Валери Петров! Той е класа. В пиковия соц той ни припомняше, че сме човеци.) И тъй, изчистени от полутонове и полусенки, от култура и от истинска човешка нравственост, ние се озовавахме сред света не-можещи не-личности. Това, съчетано с метода на тоягата при дресура, даваше оптималните за комунистическия режим резултати. Биваше тогава и така, че мнозина получаваха и синдрома на Мюнхаузен (болният иска да е болен, подправя клинични изследвания, дава „професионално-медицински“ оплаквания, само и само да убеди околните в страшна диагноза). И тогава някои казваха: „Ами тъп съм! Тъп, тъп, тъп. Естествено тъп. Представа нямате, колко съм тъп. И баща ми беше тъп, и дядо ми беше тъп, и прадядо ми беше тъп, и бащата на прадядо ми – тоже. Щото съм от работническо-селски произход. Ха сега ме ползвайте, както обичате.“ Щото трябва да се живее.

Промените в човешкото мислене, психика и нравственост се вкореняват трудно, управляват човека мощно, метаморфозират непредвидимо и отшумяват изключително бавно. Сами виждаме. Някои наричат това нещо, което е на върха на държавата ни сега, правителство. Харесват го, подкрепят го. Гласуват за социалистическата партия... Искат още от онова, хубавото. Не осъзнават, в каква степен то ги е увредило.

Страдащите от moral insanity властимащи при соца така се постараха за обработката на нашия морал, че ни оставиха непоправими травми и недъзи в менталността и духа. А те самите, доколко са служили на хуманни идеали, колко чисти и себеотдадени са били – познаваме сега, когато изкуственият им „строй“, граден на единия гол фалш, рухна. По помията, която се оттича след тях.

Категория: Други
Прочетен: 905 Коментари: 0 Гласове: 0
Откраднах си този цитат от Буковски, той се отнася при него за руските чекисти, взели сега властта, а тук за помазаните от държавата имотни мафиоти.

Мина още едно заседание на Апелативния съд. Нашите измамници, тоест тяхната представителка, играеща купувачка, се представлява от адвокат Орешков. „Купувачката“ я няма. Съдът й беше поискал документи, с които да докаже произхода на парите си. Адвокатът представя някакви документи – незаверени. Съдът дава почивка, в която той да ги завери. Нещо като че ли не се получава. Нотариални актове, които сочат ниски суми, някакви ръкописни изявления, заверени нотариално за големи суми, много продавала, много купувала. Небрежка някак го раздават това с документите. Пък и на предишното заседание тя, „купувачката“, не беше много надеждна, будеше леко, че даже и силно недоверие. Пък и сега документите й за произход на средствата, едни объркани.

И тук идва моментът, в който ние, измамените, трябва доволно да въздъхнем и даже да се зарадваме – не може измамницата категорично да докаже, че е имала 180 хиляди, дето ни ги е „платила“ в коридора, на слаба крушка.

Обаче, както се казва – allegro ma non troppo – а Валери Петров си го и превежда – радвай се, ама не тропай. Защото май-май има още едно ходче – съдът вижда следната картина – не са ни платени от купувачката тези пари, обаче, едно голямо ОБАЧЕ – ние сме „подписали този договор“, я що експертизи, що нещо, твърдят, че ние сме го подписали. Е, не е изследван за аутопен, ама нищо – дето аутопена, там и ние – приличаме си като две капки вода, изкуствена ръка, естествена ръка, ала-бала, кой ти гледа, стига претенции, бе, жертви на имотната мафия! И в този момент съдът може да реши – тя, „купувачката“ да ни плати наистина посочената в „договора“ сума или пък крадците да измислят, че нещо са платили, ама имат да доплащат, че това, че онова, знае ли човек, какви идеи ще ги споходят – и, какво получаваме в резултат – имотната мафия се снабдява с голям имот в центъра на Лозенец на данъчната му оценка (или на по-ниска цена от нея – както си го изкомбинират хората). Пак не е зле, по-добре щеше да е за мафията да си го прибере без да се харчи много-много, но и тъй не е лошо, аванта си е. Ама ние не сме имали никакво намерение да продаваме, още по-малко на данъчна оценка, и още по-най, ама най-малко – на престъпници – ааа, няма не искам! В интерес на истината, пред апелативния състав се чувстваш като пред истински съдийски състав за разлика от първоинстанционния, но при цялата мерзост, която залива държавата, никога не знаеш какво може да очакваш.

Много е странно, когато нещо, за което четеш и слушаш по медиите, ти се случва на теб, да знаете, „приказката става истина...“, както се пееше в една песен. И така – ходя две години по съдилища да доказвам, че не съм камила. Това битие ми осигурява сега държавата на мен, а аз съм работила за нея 30 години, без да извърша каквото и да било прегрешение спрямо нея и даже в трамвай без билет не съм пътувала.

Държаво на перестроилите се десета – поднасям ти Мерси!

KLETA MAJKA BALGARIQ!

Категория: Други
Прочетен: 1477 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 18.03.2014 16:01
Търсене

За този блог
Автор: anttoni
Категория: Други
Прочетен: 204172
Постинги: 73
Коментари: 77
Гласове: 86
Календар
«  Март, 2014  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31