По цял ден, по телевизиите, текат новини за допинги, кои са разрешени, кои са забранени, кои са по-малко забранени и повече разрешени и обратно, кога им изтича времето на действие, кой ги произвежда, как и защо, и кога и къде. И - движението в столицата! - покрай строежа на метрото. Има ли задръствания, няма ли? Кога са по-големи, кога са по-малки. Оня ден в сутрешни блокове пък отделиха поне половин час за отразяване на държавнозначимата тема, как една жена подготвяла тройно убийство, заради наследство. Ама може би не го подготвяла, ами нещата стоят по друг начин, казва ли ти някой. Да не би да му обърнахте такова внимание, защото зад него не стои държавноподкрепяна мафия, а е просто частен случай? Никога не съм чула някакъв смислен и съдържателен обзор или анализ на повсеместното явление, ширещо се дълги години в демократизиращата се родина- крадене на имотите на частни лица чрез организираната престъпност, "покриваща" този "сектор" на феодалната "икономика". Защо така, журналисти? Смелите и резки въпроси, които дават възможност на отговарящите властници да си тръгнат точно толкова властни, колкото са влезли в студиото ви, няма да ви направят професионалисти. Вашият професионализъм е да надушвате и разобличанате гнилото там, където е най-значимо за обществото. А в случая на Бг няма никаква нужда от надушване - то е пред очите ви/ни, навсякъде около нас е - и смърди оттук, та до цяла Европа, че и зад океана. Достатъчно е само да го изречете.

"Съдиите и прокурорите имат нужда от спокойна обстановка, а не от обществен натиск. Този натиск не е по-малко опасен от корупционният", заявил Тодоров. Ясен. Това като аргумент срещу избирането на Нели Куцкова за председател на Апелативния съд - конкретно, точно, мъдро. Спокойствие е нужно на обслужващите политиката/задкулисието съдии и прокурори! Спокойствие! За да се узаконяват престъпленията! Това не е много лесна работа, не може да се върши под шума на обществения натиск! Престъпленията не само като това срещу мен с отнемането на имот от елитна престъпна група под мощен и още по-елитен чадър, ами сега на всичкото отгоре им дойдоха до главата и европейските пари - нали те трябва да се усвояват от своите, това е още по-сложно! А етимологията на "аргумент" е една такава симпатична - на старогръцки - аргирос - сребро, знаете го от кораба "Арго" и аргонавтите, от името Аргири и превода му на български - Сребрьо и Сребра. Демек - на когото е парата, на него са и аргументите. А днешната думичка аргирия (кеш пара) значи и още нещо - бакшиш и подкуп. Изговаря се "арйирия" без г - жизненоважно е да не изговаряте г-то, жизненоважно - нещо като винетките или кой ще спечели ВИП-брадър: има си неща важни, и неща - маловажни. А докато ние се разсейваме, те са си хванали аргументите и правят параван на престъпността. Да не са луди! Да допуснат честен професионалист на такъв пост! Не, само са жалки.

Ето ги, не че не ги познавахме, не че не ги знаехме - но вчера си направиха селфи и го разпратиха по света и у нас - безчестни, безродни, винаги "задкулисни", тъмни, безлични, подчинени, винаги "съединени, за да направят силата" и се надсмеят над умиращата България - нашите парламентарни избраници.

Скъпи ценители на изкуството! Както е известно Салвадор Дали има една пиеса "Артишок", която се състои единствено от думата - Артишок! ( с удивителна). Осени ме идея, току-що, съвсем-съвсем прясна, и я въплътих на мига, и бързам да я споделя - написах пиеса - "Кметът на Галиче" , ето го и текста: КМЕТЪТ НА ГАЛИЧЕ! И както казва Висоцки: Подумайте о том!

Скъпи съотечественици, Отломка нищожна, останали тук след изоставянето ни от 2-та милиона наши роднини , приятели и познати, които избраха цивилизацията! 500 години не сме имали собствена държава поради турско робство, 45 години сме имали имитационна държава, бидейки по-република на ссср отколкото юридически обявените за такива, 26 години имаме престъпна държава пак поради внесения модел на перестройка от същия ссср. Ние, които ходим по кварталите си и гледаме тъмнеещите прозорци и ръждавеещите балкони и си спомняме - "Тук живееше Данчето, тук живееше Митака, тук живееше Люската, тук живееше..., тук живееше... ". Които не можем да си купим вече сирене и кола от Цецо и цигари от Поли, защото Цецо и Поли изнесоха мрачно празните полици от магазинчетата и сега на тях пише "Дава се под наем". Ние, които ходим с китайски гащи и якета деми-сезон от Капълъ-чарши - хайде да не позволим на пеевско-герберския монолит да стане перманентният доунищожител на България! Тихомълкомската предизборна кампания недвусмислено ни рече в очите с характерното си безочие Кой държи медиите. И кой пази "капитала си" от приватизираната от него държавица. На тези избори, со кротце и со благо, по всички правила на демокрацията, можем да дадем знак, че още дишаме и мислим, особено тези от нас в големите градове, където крепостничество не е все още много силно застъпено. И нищо, че до ден днешен у нас за изборите важи мъдрата мисъл на Сталин: "Не важно как проголосуют, важно как посчитаем". Нека тя не ни обезверява. И дай Боже у нас да се отключи най-сетне инстинктът за самосъхранение. И да не позволим да се реализира путинският проект за нас - "Болгарии нет!"