Пред Апелативния съд се яви "купувачката" на нашия имот, вече като въззиваема - Бояна Стоянова, за краткост наричана по-нататък крадкинята. Думата "крадла" съдържа нещо симпатично, нещо обратимо, нещо човешко. Не върви тук да я използваме. Разбира се, тя не е първа цигулка в трупата на престъпниците, не е втора, вероятно не е и трета, някоя си там цигулка. Но с опит. Стройна млада жена, изправена заедно с адвокат Орешков, започна нежно и тихо да отговаря на съдийските въпроси. С тях ли бяха в залата и едни странни особи, или не бяха с тях...с тях бяха. Що? Контрол? - Доста вероятно. Правене на калабалък? - Доста вероятно. Нали тя трябва да ни разпознае в залата, преставете си, че в залата сме само ние с брат ми и да речем, още един или двама души, "разпознаването"  ни от нея няма да е много убедително, друго си е сред повече хора. Както и да е, те си знаят постановката. Крадкинята отговаря на въпросите толкова тихо, че отивам и заставам до адвоката си, за да я слушам. Идеално знам, че тя отдавна ни е "разпознала", намерили са начин да ни покажат, на улицата, пред къщи, където им хареса. А не мога да пропусна това, това не може да ви се случи всеки ден.  Крадкинята реди - ние сме искали цялата сума при предварителния договор, затова ни я е донесла. Как ни я е предала - в торба от Била, банкнотите били по сто и  по петдесет. Как сме влезли в контакт - запознал ни е неин приятел - Андриян. Тя не му знае другите имена, нито егенето. Този приятел й е дал 80 хиляди лева, за да допълни своите 100 хиляди до общата цена 180. Ама аз му знам и трите имена,  бе купувачке, ако ме беше попитала, щях да  подскажа - той, Андриян Христов Николов, е присъствал заедно с нея, "купувачката", при нотариус Ц ветанка Симеонова, когато са ни "чакали" да се явим за финализиране на сделката. Този пък Ади, така се афишира навсякъде, защо ли, с неговата критична картина на имотни дела? Да не е нещо като емблема на мафията - делото върви с името му в някаква там роля - аха, това е мафията на...и следва името на някой от новите чорбаджии на България? Крадкинята имала и адвокатка - Виолета. Ама не й помни фамилното име. Пак трябваше да ме попита - адвокатка на име Виолета Герова е внесла иска на крадците срещу нас в Софийски градски съд. Крадкинята се интересувала от двора, не от къщата. Браво! Шестица! Няма да й се налага да описва разположението на апартаментите, никакви подробности от вътрешността на къщата, не са я интересували /когато дойдоха да ни откраднат подписите, не откликнахме на доста твърдата им молба да влезат вътре, подписахме поднесените ни "планове"  в предверието/. Нежната дама се интересувала само от двора. Не от двуетажната масивна сграда - хич!  Момиче, малък гяволо, не ми минавай през двори, както пее народът.  Явяват се пред Софийски апелативен съд крадците и без да им мигне окото, редят лъжите си, наглостта им е подплатена с як гръб, в това няма съмнение.  Гърбове в настоящата родина - наспорила природата.  Та - ние сме подписали договора в "коридора", както се изрази тя.  И добави с още по-снижен глас  /от деликатност, да не ни обиди, естествено/: -  Крушките бяха много слаби. И вътре беше мръсно, доста мръсно. /Демек затова не са влезли/. Рефренна репличка от многобройните им кражби на квартири на клошари и всякакви отчаяни и смазани от живота хора. 
Следващото дело е в началото на идната година. На ОПГ-то му предстои да изготви документи за произхода на парите на госпожа Бояна Стоянова или както там е новата й фамилия.
На мига след закриване на заседанието, госпожа Бояна и адвокатът й станаха невидими из съдебната зала. Изчезнаха със скоростта на светлината. Чар, широка крачка на дългия крак в дънков панталон, повей на черно боядисаната коса...  А отвътре - мръсно, доста мръсно.