Просто е - толкова пъти са ни лъгали - пак ще ни излъжат. Отчаянието е лесно занимание. Апатията е пашкул, който се приема от засегнатия като спасение и трудно се пробива. Верно е, безобразно много ни лъгаха. И вероятно пак ще ни лъжат. Изнемощялата ни страна беше превърната в лесен терен за разиграване на разни интереси. Човек се пресища от това да ги следи, да ги проумява, променят се във все нови и нови фигури, а същият тоя човек иска да живее - за предпочитане - своя си, човешки, живот. Но отвращението е толкова близо, че му усещаме дъха. Когато уродството стигне зенит, обикновено нещо се преобръща, нещо не може да сдържа повече себе си и избухва на белия свят, за всеобщо и за свое учудване. Тези, които досега бяха на сцената като така наречени български политици, тях ги видяхме, те показаха какво могат, т.е. на какво са способни, и ние търпим резултатите от това, те не бяха нито български, защото понятието "интерес на България" за тях не съществуваше, нито политици, защото бяха покорни изпълнители на чужда воля - местна и задгранична. Ако пак се появят, те пак ще служат на някакви господари. Те нищо друго не могат и нищо друго не искат. Те - големите играчи. Ако пак се наместят в креслата - комата на България ще продължи. А има всички изгледи да се наместят - подкрепяни отвън от различни "центрове", които смятат да използват тази обезсилена, малка и "безволева" страна за своите, естествено, интереси. Вялата или почти никаква предизборна кампания, май наистина подсказва една предварителна договорка. Готови са вече. Може би само доуточняват детайлите. И все пак - нас още ни има, ние все още не сме напълно хипнотизирани от самовъзпроизвеждащата се гнусота на 25-те години, ние вече виждаме по-ясно кой омърси живота ни и води страната ни към нейния край. И всеки, който е способен на безразличие в такъв момент, има сериозен проблем. Той не е дезинтересиран от политиката, той е дезинтересиран от живота си на човек, а това е лошо, това прилича на болест. И дано сега повече от нас се стреснат и разберат, че ситуацията е крайна. Мечтая за една солидна подкрепа за Реформаторския блок. Имали противоречия, не били монолитни - но на тези, които са монолитни - в стремежа си да лапат и да слугуват, техните достойнства нали вече ги видяхме. Те вече танцуваха - ядоха, пиха и се веселиха, направиха от себе си гротески, а от България - територия. Хайде веднъж пък да рискуваме и да изберем не монолитното и "силното", а разнородното, различното, уязвимото, противоречивото - но - странно - искащо да мисли, да се придържа към честността и да работи за интереса на държавата. Да принадлежи към цивилизацията, от която ни откъснаха.

Йосиф Бродски: "Най-голямото престъпление на комунизма е в това, че той разрушава екзистенциалната свобода на гражданите. Хората умишлено биват ограничавани, ограбвани, притеснявани...Най-страшното, което прави комунизмът с човека, е видиотяването му, и то за цял живот."