И така Софийски градски съд реши – нашата къща не е вече наша. Продали сме я. И тя ще стане законна собственост на Бояна Стоянова от село Хераково. В името на народа.

А народа вече знае – имотната мафия краде в широки мащаби. Краде свободно и смело. Не среща съпротива. Каква ти съпротива – среща подкрепа. На висшите държавни институции. Трябва да се пазиш. Трябва да внимаваш. Трябва да си нащрек. Трябва да си подозрителен. Трябва да се озърташ. Трябва да си уплашен. Защото никой не те пази. Никой не те защитава. Защото си оставен сам на себе си. Защото такова бездържавие досега не е имало. А уплашени и безпомощни – такива им трябваме.

И така, според българския съд се е случило следното: срещнала ни е една жена. И ни е попитала: – Вие продавате ли къщата си? – Да-а-а, продаваме я, – сме казали ние. Що питате? – Ами за колко я давате? – е попитала жената. – Ами за 180 000 лева – сме казали ние. – Ами хайде да подпишем един предварителен договор – е казала жената – тъкмо ми се намират 180 000 лева, току-що ги събрах от приятели. И сме влезли някъде, и жената ни е дала договора, и ние сме го подписали като продавачи, и тя го е подписала, като купувачка. – А документи за собственост имате ли? – е попитала жената, така между другото, да се намира на приказка. – А,-а, тц!– нямаме! , сме казали ние, но имаме един нотариален акт от 1933 г., с който мъжът на пралеля ни купува земята, на която е построена къщата и разрешително за строеж на втори етаж от 1958 г., вземете ги, може да ви потрябват, други документи нямаме. – А-а, нищо-нищо – е казала жената – тези документи са ми достатъчни, виждам ви, че сте добри хора, няма да ме лъжете, я, по очите ви разбирам, че вие сте собствениците, ето защо при предварителния договор ви плащам не 10% от цената, както е прието, а цялата сума, моля заповядайте! А вие нямате ли някоя любима адвокатка, че да посоча в договора нейния адрес като ваш? – О, разбира се, имаме, как да нямаме, имаме една много любима адвокатка, не й помним името, обаче адресът й е ж.к. Хиподрума, бл. 48, ет. 3, ап. 12, там ни е като втори роден дом, кореспондирайте си, кореспондирайте си с нас на този адрес! – Много ви благодаря, добри хора! – е казала жената, – радвам се, че купих къщата на едни толкова добри хора и им оставих своите с мъка събрани от приятели 180 хиляди. – Не, не , ние се радваме още повече, добра жено, че една толкова добра жена ще живее в нашата къща!

Три дена след като подписва решението на съда, с което ни се отнема собствеността на къщата, на 10.1.2013 г. съдия Асен Александров Воденичаров е избран за съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Р. България.

Ей, хора!