Вчера слушах Петьо Блъсков в спор с Асен Генов. Прочетох, че Цветан Цветанов е играл ледената игра в помощ на децата, страдащи от алтуизъм. И тези два образа изведнъж ми се сториха така безвъзвратно изгубили почва, така безпомощно опитващи да надават глас от миналото, така избледнели и самотни, че това чувство ми се яви съвсем като истина. Малко щастие - да си представим нормалното - че обучената, школуваната защита на кривата идеология глъхне безответно, че настъпателното невежество няма вече да кормува по пътя на живота ни. Да се радваме, макар и за минутка- гаудеамус! И алтуизъм да не ни лови!