Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
как имотната мафия краде жилището, в което съм се родила, как осквернява живота на невинни хора, колко е нагла и безнаказана
Автор: anttoni Категория: Други
Прочетен: 204090 Постинги: 73 Коментари: 77
Постинги в блога от Май, 2013 г.
2  >  >>
26.05.2013 22:29 - Равносметката

С какво разполага съдът при делото, в което ответниците твърдят имотна измама:

1. Предварителен договор, при който е изплатена цялата сума – 180000 лв.

2. Посочената сума е изплатена на ръка.

3. За разписка служи договорът.

4. Договорът не съдържа данни от личните карти на продавачите.

5. Договорът не посочва и не споменава постоянния адрес на продавачите.

6. Не са предоставени документи от продавачите, които недвусмислено да удостоверяват тяхната собственост върху имота.

7. Ищцата нито веднъж не се появява на съдебно заседание.

8. Ответниците се явяват всеки път (без първия, когато не са знаели, че срещу тях има какъвто и да било иск).

9. Ответниците твърдят, че никога не са имали намерение да продават имота си – тяхно единствено жилище, нито са подписвали какъвто и да било договор и ищцата е за тях абсолютно непознато лице.

10. Ответниците твърдят, че нито някога са виждали, нито са упълномощавали адвокатката, която ги е представлявала на първото заседание.

11. Сумата, която се твърди, че е договорена и изплатена, надвишава с много малко данъчната оценка на имота – около 142000 лв. срещу „изплатените“ 180000. (Това се прави така от измамниците, защото таксите се изчисляват като процент от сумата, за която се подава искът.)

12. Исковата молба е внесена от един адвокат (Виолета Герова, срещу много изразителен хонорар), след това страната на ищеца се представлява от друг адвокат – Орешков.

13. Лице, посочено като придружител на ищцата при нотариуса, който установява неявяването на ответниците, е участвало в дело със сходен характер, гледано от същия съдия (Асен Воденичаров).

Аргументите, които определят решението на съда, са – две експертизи и логически разсъждения, доказващи собствеността на ответниците върху имота.

Прозрачна, набиваща се в очи схема на имотна измама, с всички налични атрибути. Нито едно „съмнение“ у съдията за неправомерен иск, той не приема искането на ответната страна да се яви ищцата в съда, не приема искането за специално графологично изследване на натиска при писане, който при тази „гражданска“ експертиза би могъл да е единствен показател за фалшификация. Съдът не се съобразява и с недоказаната документно собственост.

Е, какво да си помисли човек? Дори и най-добронамереният към българския съд човек? Ако няма ментални смущения. Просто няма избор. Просто изводът е един и само един. Просто има един единствен правилен отговор. Ако искате още повече съдебно-имотен хорър, и последствията за служителите на Темида, моля припомнете си случая с имотите на покойния Петър Видинлиев – статията Евъргрийнът „за свои – без последици“... в judicialreports.bg.

Трябва да сме наясно, защо ни се случва немислимото другаде.

Защото живеем в държава, която довежда мнозинството от народа си до мизерия, каквато средният европеец не може да нарисува във въображението си, камоли да понесе, защото животът като борба за физическо оцеляване отдавна е останал в далечното минало. Защото живеем в държава, която отвращава децата си и ги изхвърля масово вън от себе си. В която комунизмът 23 години си отива и все остава под формата на престъпност и разруха на цивилизационните правила. На която след повече от 130 години след Освобождението й хрумна, че й е сгодно да дели народа си на българи и турци. Която възпитава циганите си в изборно мошеничество като ги подкупва с пари и храна да извършат престъпление, вместо да им даде нормалните човешки хоризонти за истинска интеграция. Която загърбва образованието и културата и ги превъръща в неприлични думи. В която узаконяването на престъпления е рутинна юридическа процедура не шокираща никого. В която лекарите изстискват подкупи от тежко болните, за да си спомнят Хипократовата клетва и да не ги оставят на решенията на природата. В която вчерашната интелигенция вече е умряла – както показаха зимните събития, наречени „протестите“. В която шестима българи се самоизгориха и последва мълчание. В която партиите са представителства на мафиите и в която управници и депутати могат да бъдат откровено криминални персони.

А що се отнася лично до мен – гражданката Антоанета Георгиева Попова, мен ме осъдиха. Че съм измамила професионални имотни крадци с десетилетен стаж. Както си ги наричам за себе си легализираните престъпници и техните високопоставени „глави“. Новите, специфично български експроприатори. Гнус ме е. Мен ме е гнус. Аз, осъдената, се надявам за себе си и за България, че ще се намери здрава тъкан в правосъдната система, която все още да служи на правосъдието. Аз, осъдената, се надявам, че пътят през тъмното към непрогледното е към своя край. Че уродливият криминален посткомунизъм на България вече поема към небитието. Аз, осъдената, се надявам, че ако стана жертва на този извратен и жесток период, ще бъда една от последните. Аз съм уверена, че Европа няма да може дълго да търпи тази миришеща язва в тялото си. Европейската цивилизация се е формирала твърде дълго и сложно, за да позволи такова връщане в първобитността. Защото случващото се в България не е просто политически проблем, то се превръща вече в обида и заплаха за цивилизацията. От набезите за обири на селата до рафинираното обирджийство със съдебен параф. Аз се надявам. Защото в изтерзания човек, ако е човек, и в изтерзаната човешка общност, винаги по някакъв чуден начин се намира една последна силица, която да въстане срещу оскотяването. Тя е нашият човешки дар свише. И на нея се надявам повече, отколкото на външната намеса на цивилизования свят.

Не исках да звуча патетично. Но май звуча. Всъщност всичко се свежда до две неща: 1) Срам ме е за България, 2) Обичам България.


image


image

image

Категория: Други
Прочетен: 2316 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 01.06.2013 09:19
Най-точната диагноза на настоящата наша псевдо-държава видях в едно интервю на Асен Йорданов:

Преливането от бившите комунистически структури в криминалния свят и след това в сегашната власт на България е нещо, което е абсолютно ненормално и абсурдно за една нормална държава, но за България се счита като нещо обикновено. Това показва колко болна и порочна е цялата обществено-политическа система на страната. /........./

Корупция има, защото тези, които управляват държавата имат интерес да има корупция. Корупцията какво е? Средство, за източване на обществени средства в лични сметки, в частни джобове. В България няма политическа воля тази корупция да бъде ликвидирана. Затова тя става все по-широка и нейните метастази са обхванали целия държавен механизъм, целия властови механизъм. Говоря не само за изпълнителната и законодателната власт, но и съдебната власт също така.

 

Категория: Други
Прочетен: 1829 Коментари: 0 Гласове: 3

Три нищо и никакви листчета. Ако искате, разгледайте ги и ги прочетете. От тях е видно, че с нас се е видяла гражданката Бояна Стоянова и ни е донесла физически (в сак, в торба, в чувал?) 180 000 лева, за да ни ги даде на ръка. Колко време трябва за да преброиш толкова парички? – Бая. Януари е. Студ. Бахър. Значи не сме били на улицата. Къде ли сме се скрили от студа? У нас? У тях в смисъл – у престъпниците? Няма свидетели. Или те ще се измислят по- късно, при нужда. Ще щракат мозъчетата, ще творят, ще развиват сюжети.

Три нищо и никакви листчета, съставени от юристите към организираната престъпна група (не вярвам да ги е писала Велчева-Паунова като й гледам изказа от отговор-становищата, не би могла да се справи, тук май е непричом жената).

Съставени стегнато и делово, с ориентация към едно евентуално съдебно дело, което кой знае защо, те имат чувството, че ще бъде образувано. Три лисчета боклук, под който механичната ръка на щатската машинка е „положила“ твоето име и подпис и вече си обречен да нагазиш в гъстата гнусотия, и понеже тя в твоята страна е грижливо стопанисвана от държавата – сам, със собствени усилия да се бориш и с нея, и с държавата, да мобилизираш всичките си сили, защото престъпникът е толериран, а ти си съмнителен, ти си подозрителният ответник на престъпната група, при мен – очевидно група със стил и традиции. Ответник на крадците на собствения си имот съм, разбирай – престъпникът ме вика да му дам ответ. Пред държавата в лицето на третатата й власт. А тя – независима от морал, институционален, професионален и човешки, се кефи максимално и ми вика – незадоволителен ми се види некакво твоят ответ, аз ще кажа кой печели: пук-пук! – пу̀кни се – мафията печели! Щото първата и втората власт по всички фронтове са дали команда: Юруш! Юруш на нещастниците, в скоби – народа.

Три нищо и никакви листчета, но ще превърнат дните ти в уродство. Ако не те разболеят, или убият – много от хванатите от ръката на имотната мафия заболяват тежко, някои нямат сили да понесат гаврата с живота им и напускат полето на мъките.

Но и за това предвидливо е помислено в този предварителен договор – вижте чл. 18. Явно, опитът говори.

И нека си го кажем – имотната мафия у нас е негласно легална. Не се вдига шум по медиите за нея. Бизнес, един вид. Наркомафия, цигарена мафия, имотна мафия. Такива са времената. Имотните действат убрано и хрисимо. И придобиват, придобиват, придобиват. Имоти, имоти, имоти... кой ли е крайният бенефициент? Кой ли? Защо ли съдът така старателно не разпознава прозрачните ходове на мошениците? Защо успяват едни и същи имена, чрез едни и същи съдебни закачки да трупат в имотния регистър собственост след собственост? Защо са така добре юридически подсигурени? Защо инсценировката на съдебен процес се повтаря и повтаря?

Връщам се при себе си. И се питам:

Защо като не сме се явили един път пред учудващо точно споменатия в договора нотариус, с име и адрес, номер, и час и дата на явяване, не са опитали да поискат втора среща, защо тичкат право към съда?

Защо нотариусът не е поискал предварително документите по сделката, за да ги подготви за изповядване, каквато е практиката на нотариусите? Още повече, че вижда платена вече цялата сума, при подписване на предварителния договор?

Защо не е изготвен приемо-предавателен протокол, какъвто се изготвя към един предварителен договор? От деня на получаване на парите, до деня на изповядване на сделката ние, съмнителни продавачи – както по всичко личи, можеше да повредим до неузнаваемост закупения от Боянка имот.

Ами така е, щото сме хитри. Имаме адвокат – а тя – няма! Нямааааа. Сама жена в големия град, всеки може да я прекара. Виждате, че още при предварителния договор ние си имаме наша, нашичка адвокатка и й посочваме адреса за всякакви връзки по договора. Най-вече за получаване на призовки към нас от съда.

Ами къде са данните от личните ни карти?

Ами къде е записан постоянният ни адрес?

Ех, пропуски в договорчето! Тъй удобни за едно съдебно дело. То делото – си е една формалност досадна! Ама, пусто, трябва си. Ептен без хич не може. Правова държава сме.


image






image



image

Категория: Други
Прочетен: 10929 Коментари: 4 Гласове: 5
Последна промяна: 26.05.2013 23:38

Право да си кажа, харесва ми това предложно съчетание със съсък . Може и заради него да пиша тоя постинг, знам ли? Професионална деформация филоложка съм. И блондинка. Което вече е лошо съчетание.

Така че вярвам. Вярвам без да искам. Не зависи от мен. Вярвам, че по човешките и юридически правила, една такава пладнешка кражба, една такава крещящо маркирана измама, не може да заличи живота ми. Но... някои са на друго мнение.

Договорът ни, между моята купувачка и мен, е подписан на 17 януари – имения ми ден. Случайност? Или гавра? Или приятелска закачка? Или заложено „фактче“, което стои за всеки случай, за да влезе в употреба при нужда? В някоя нова сапунка.

Сапунките много се харчат в съда, хващат пред него дикиш. Обичам хората с фантазия. Нашата-тяхна или тяхната-наша адвокатка Велчева-Паунова, разказва следното пред съда, пред строгата му черна тога – аз (Антоанета) съм взела всичките пари от продажбата на имота ни, брат ми, горкият, обиден от една тъй подла несправедливост, намерил друг купувач, фирма някоя, и смята на нея да продаде имота – ето защо не сме се явили пред нотариус Цветанка Симеонова да изповядаме сделката със злочестата купувачка Бояна.

Блудкаж. Нали?

Ама съдът го приема, на доверие, адвокат го казва, не е някой от улицата. Адвокат с фалшиво пълномощно, адвокат, невидим за клиентите си и неизвестен на тях, но да не се формализираме и да не издребняваме.

Българският съд е слаб театър, с много жалки представления – един играе съдия, друг играе вещо лице, трети играе ищец, четвърти негов адвокат, но някак си за протокола, без тръпка и нерв – да се спази процедурата, водещите актьори само маркират, не влагат душа – ясно е, че ще спечелят играта. Този вял обаче театър е за съжаление – интерактивен – въвлича и публика в действието, сега на мен се е паднала честта.

Реформа на съдебната власт, вече знам колко значимо е съдържанието на този досадно повтарян израз. Защото само като си въвлечен вътре, усещаш силната миризма. На развалено. Това, с което се сблъскваш, надминава въображението. Изпълва с безнадеждност. Не искам да съм патетична – но и с жал за България. Родина ми е, нали разбирате.

Правя си на ум някакъв неволен паралел между сегашното си положение и положението на цялото общество. Отвсякъде обгърнати от престъпността. Не можеш да се обърнеш към никоя институция с вяра, че тя ще свърши своята работа, без страх, че ще те смачка, няма пролука, през която да подишаш, дори медиите не обръщат вече внимание на такива „обикновени“ случаи като моя равничко и безинтересно, така е, случва се, лош късмет.

А правосъдието? Че нали то ме въвлече в тази помийна яма. Без неговата помощ, този вид престъпления не биха могли да бъдат поголовно практикувани. Съдебно узаконени престъпления! А най-страшното е, че с това се свиква. Обществото лека-полека привиква към гаврите с него.. Това, което до скоро е било за него скандално и немислимо, се превръща в обикновеност, в ежедневие. Престъпността бавно и методично ни превъзпитава в духа на своите ценности. Приобщава ни към мръсотията. И с мизерията се свиква. И примирението е начин на съществувание. Само дето цената не е малка. Само дето човешките хоризонти се стесняват до размерите на прозорчето в банята, само дето небето слиза надолу и те затиска. Само дето губиш самочувствието си на човек. А духовното? – Смешки! Извинявайте! Приказвам смешки.

Сигналът ни до прокуратурата се спускал по стълбицата надолу и – стигнал до Четвърто районно управление на МВР. Повикани бяхме в Четвърто районно при дознателя Георги Найденов. Срещнахме се да му дадем показанията си. Той изрази съчувствието си към нас. Каза, че вижда много слаби места в конструкцията на измамниците, че ще ги вика да ги разпита къде сме подписали договора, кой го е съставил, кой е присъствал и т.н. След определен срок получихме писмо, подписано от него.

В него се казваше, че той не вижда основания за образуване на досъдебно производство.

Така си отиде и тази надежда за разкриване на истината.


image



image
 

Ето обясненията, които играещата ролята на адвокат на нас, ответниците, Людмила Иванова Велчева-Паунова дава пред съда. С червено съм подчертала същината на съобщението, с розово – сапунените инвенции.

 

Категория: Други
Прочетен: 7209 Коментари: 2 Гласове: 2
Последна промяна: 14.05.2013 23:21


Това, за което не знам, не съществува.

Дори някои философи са се подвеждали по такова твърдение. Какво остава за  българската гражданска съдебна експертиза.

Две експертизи – обикновена и тройна, отсякоха, че собственоръчно ние, ответниците, сме подписали точно тези листа на точно този „договор”.

Единична експертиза с вещо лице Светла Чакърова. Тройна експертиза с вещи лица Иван Лазаров, Даниела Дамянова и Светла Чакърова /въпреки писменото искане на нашия адвокат в тройната експертиза да не участва вещото лице от първата./.

 

При „американската” фалшификация на подписи българският съд май си въздъхна облекчено. Не че досега нещата не вървяха. Ама сега пък как ще тръгнат!

Немците различават два вида козметика: pflegende Kosmetik - козметика-грижа и dekorative Kosmetik -  козметика-декорация. Първата се цели в същността на проблема и дава дълготрайни резултати, втората покрива временно дефектите и създава илюзии за хубост, нагледи, както се казва сега, т.е. има моментен характер. Да се грижиш за служебната си и професионалната си чест у нас е екзотика. Да се грижи държавна институция за хората у нас е екзотика. Но да декорира, да маскира нещо фалшиво като нещо истинско – ето това го може нашата гнила държавна машина, за толкова й стигат силиците. Декоративната козметика, която прикрива грозотата на съдебния процес в подобни случаи на имотна измама е и ще бъде новият съвършен пренос на подписи и текст и „невинната” експертиза на гражданското дело.

В една, както се научихме да казваме, нормална държава, съмненията за престъпна употреба на такова съвършено устройство биха вдигнали по тревога съдебната власт, при нас тя сладко прилепва към престъпната новост. Мие си ръчичките с нововъведената от крадците технология. С новата машинка. Нова, нова, колко да е нова, знаем си, че при нас всичко идва със закъснение. В САЩ е общоприета, но, естествено, със строго регламентирана употреба, като законно средство, което се използва при определени случаи. И все пак покрай това устройство си изпатиха даже Буш-младши и Обама.

Ама вещите графолози в нашия съд не знаят. Откъде да знаят? Да не са длъжни да следят новостите в своята собствена област? Къде го пише, че трябва да следят новостите? Те са си завършили образованието преди 30-тина години, събрали са знания от тогава и си ги прилагат, пожизнено. Че щели да завлекат човешки съдби, със своята – я, некомпетентност, я, кой знае – голяма работа. Такъв им бил късметът на тия горките, какво да направим, да не сме ги излъгали ние да се подпишат? Ние само кротко съучастваме. Но то пък без толкоз не може, всички сме грешници на тази земя... Принципът на кроткото съучастие неимоверно ефективно смазва колелата на всяко болно държавно  управление.

Непознаването на законите не оневинява нарушителите. А непознаването на новостите в професионалната им област оневинява ли вещите лица?  Подписът ми бил върху точките на листа! Какъв професионализъм! Т.е. първо били точките, а после бил химикалът, отгоре. И заради точките – ще ми откраднат къщата. Казва кадията. Позовавайки се на експертизите – логично, желязно! В кой мрачен век живеят българите, в коя мрачна година? Че подписът ми, влязъл веднъж в машинката, може да се постави от „ръката” й и върху точки, запетайки, линии, рисунки – какъвто материал й подложиш, върху такъв пише. Мога да подпиша указ на президента! Мога да  подпиша   министър-председателя. Мога да дам писмени показания, срещу всеки, когото си поискам. Мога да направя писмени самопризнания, че съм атентатор, наркотрафикант, или убиец. От мое име, от ваше име, от негово име могат да произходят вече неподозирани неща  – всеки откраднат подпис може „да подпише” вече всякакъв документ. В настоящата България ТОВА УСТРОЙСТВО Е ВЗРИВООПАСНО!  Буре с барут, към което пълзи пламъкът по фитила. Ако не се вземат мерки. Ако мълчаливичко, лечка-полечка, се промъкне на пръсти в употреба, ако се „легализира”. Както се легализира имотната мафия.

 

И - отделно от това,  все ми се връща в ума една дреболия. Уговорихме се с господина от тройната експертиза да му дадем материали с наш ръкописен текст. Срещнахме се на улицата, дадохме му ги.

- А къде да ви ги върна? – попита той.

-  Върнете ги на адвоката ни –недоумявахме ние. 

- Да се срещнем на /..... / - продължи той.

- Върнете ги на адвоката ни.

 

В съдебна зала, изправен пред съдията, заедно с колежките си, той категорично заяви, че подписите „изхождат от лицата”, като не е ползвано никакво техническо устройство. В писмената експертиза чак такава категоричност за устройството няма. Но друго все си спомням – когато съдебното заседание приклоючи, от края на залата се раздаде неговият глас:

  - Господин съдия, и още нещо! – експертът тръгна по пътеката към съдията.

Трепнах при мисълта, че е пробляснала искрица, че ще прозвучи нещо достойно, че може да се доближим до истината. Действително съм наивна.                                     

 

- Господин съдия! - господинът размаха над главата си нашите ръкописни листа – ето – връщам ви материалите за експертизата!

 

Прозвуча няколко идеи по-тържествено от нормалното.

Присъстващите в залата гледаха неразбиращо. Аз също гледах. Разбиращо.

 


image



image

Категория: Други
Прочетен: 2135 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.05.2013 19:12
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: anttoni
Категория: Други
Прочетен: 204090
Постинги: 73
Коментари: 77
Гласове: 86
Календар
«  Май, 2013  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031