Режимът отглежда стадо. Демокрацията отглежда индивиди. Ние не знаем, какво е демокрация и няма как да знаем, защото не сме живели в демокрация. От 1989 насам комунистическият режим предава властта на сина си - мафиотският режим, а младото настървено се учи как да поеме властта от баща си. И успяха. Двамцата. Не допуснаха трети лица. Мафиотският режим е по-гаменски от комунистическия. Не вижда причини да спазва някакво привидно приличие. Това кара много от преживелите комунистическия режим хора, да смятат бащата за по-добър. И като гласуват за бащата, подкрепят сина. Както и да е, докарахме се дотук - да ни държат на ръба между човешкия живот и скотщината, направиха ни хронични концлагеристи. С ноухау-то на великата братска репресивна традиция много може да се постигне, дори и при по-скромни дарбици. Но ние, хрониците, е време да престанем да се правим на по-глупави, отколкото сме, защото, дето се вика - животът ни зависи от това. Ей, на - забавляват ни: яздят вран кон, обличат си елеци с гайтани, нахлупват калпаци, дерат се патриотично по мегдани и граници, настървяват се срещу бежанци. Ама не е много забавно, времето на поп-фолка минава. По-ефективно и с по-малко масраф е просто да си напишат изборни резултати, каквито са им по сърце. Каквито показва новата Социология2017 например. Всъщност искам да кажа това - една формация изговаря на глас мислите ми за настоящата българска "държава" - и това е Да, България. Надявам се, че и мислите на много, много българи. Толкова много, че да не могат да се справят с техния здрав и честен вот дори и неотменните, отдавна отиграни фалшификации.