Ново заседание на апелативния съд. (Обжалваме решението на първоинстанционния - да припомня - който отдаде нашата собственост на имотната мафия.) Боянка - играеща купувачка в пиеската - както обикновено, я няма. Това я предпазва от неприятни въпроси. Адвокатът й сам-самичък. Преди заседанието влиза и излиза от залата. Понеже в залата е сам -самичък. Делегации, срещи, съобщения... имаше новинарска рубрика по времето на Тато. А работата почва да става деликатна, патосът на адвокат Орешков срещу нас, дето сме измамили тази мила купувачка, леко поувяхва, техните доказаталства, че тя е притежавала сумата, с която да ни плати "покупката", олекват все повече и повече. Първоначалното обяснение на Боянка по време на единственото й благоволение да присъства на дело - че приятелят й Андриан й е дал част от сумата, а другата част е получила от продажба на не-знам-какво си в село Хераково са избутани на заден план от представляващия я адвокат, поднасят се на съда нови предложения за доказване на доходите й - нещо друго продавала, ипотека имала, майка й, и тя продала още по- друго нещо, пък й дала парите...и така нататък - от девет блата тиня носят. И в един момент, когато нашият адвокат поиска документно доказване на един от "доходите", адвокат Орешков, възмутен от подобен педантизъм, направи авторитетно забележка: "Да бъдем коректни!" Ето, казва ни човекът, да се учим на чест и доблест! Но, да бъдем коректни, тази му емоционална вметка прозвуча много смешно и жалко. Както и да е, това защо ли да ни интересува? Обаче веднага след това доста проблематично за крадците дело, само за четири дена - два пъти беше разбивано мазето на къщата ни и беше влизано в него; и излизано - по стълбите към двата етажа. Нищо не липсва - едното разбиване само и разхвърляне на някои стари вещи, непредставляващи никакъв интерес за крадене. От четири години не бяхме имали подобни набези, дори в двора не беше влизал някой. Пълно спокойствие. А сега - от Великден насам - два пъти. Може и да е случайно. А може и да не е. Щото може и да се е появила необходимост да разберем пределно ясно, колко е трудно да опазим такава къща, колко сме засипани от проблеми и изведнъж - измъчени и отчаяни да вземем решение да продадем къщата. На някой добър човек. Например на представител на тяхната мафия. Който ще се яви в образа на бизнесмена-благодетел. И ще купи - за колкото каже. И ще строи, строи, строи.....кво? - ми - бъдещето.

Една дума ми се загнезди в главата, покрай путиновите международни изпълнения и покрай нашата "вътрешна политика" стана това – думичката е – БЕЗЧИНСТВАТ, ей така, в трето лице множествено число, ме спохожда. Ние, човешкият род, живеем чрез езика. Това, което ни отделя от останалата природа е станало наша съдба. Езикът е една условност, една "обществена договорка" как да се разбираме чрез звуци, тая доста странна, трябва да признаем, договорка, ни формира, създава нашето съзнание и поведение, организира нашите общества. Не ние говорим езика, а езикът ни говори, се казва в новата антропология. Всичко, с което живеем, се е случило чрез езика - личното ни културно ниво, професията ни, любовите и омразите ни, приятелствата ни, заниманията ни в свободното време, сънищата ни, човешката ни цивилизация. Благодарения пак на езика, тази първа условност, се е появила и другата условност, която определя човешката история – парите. А заедно с това и – държавата. Тази организация, призвана да уреди обществените отношения и да се противопостави на безконтролното зло. Възниква правото. Правосъдието. Под шапката на тази организация- държавата, индивидът бива позициониран и се позиционира във всяко едно отношение. При размекването и загниването на държавата, нейните доскорошни де-юре-поданици, стават безпризорни. Защото юре-то изчезва - намааа!-както казват 2-3- годишните носители на родния български език и разперват встрани ръчичките си. Безпризорните хаотично и панически търсят изход и начин за оцеляване – хукват, бягат, офейкват на по-добри места, а ако останат сред вълничките на помията – манкират, лъжат, крадат, убиват. Спасяват се кой как може. Това, което направи у нас (и в една друга голяма братска страна) "преходът" от социализма към (за съжаление сме затруднени да кажем, към какво, например – към затриващото душите нищо), впрочем единственото, което той направи истински и със сигурност – е да насади и отгледа един поддържан хаос сред "народните маси" на културния фон на една неуморима продукция на хорър. Основеният закон при разпада на комунистическия строй, привнесен от голямата братска страна, стана беззаконието. Българските пишман-политици го прегърнаха тъй страстно, както предните 45-години прегръщаха изкуственото комунистическо законие, пак копирано с точност до най-малкия детайл, от голямата братска страна. Закон нема – действайте! – това е великото и единствено послание, което дава сегашната БГ-куха държава към своите отгледани престъпни прослойки. Вижте ни нас политиците – безобразие след безобразие творим – ние срам нямаме, и вие срам нямайте – тъй ще живеем днес, свободна воля на мръсотията, и в това си имаме образец и светъл пример за коленопреклонно подражание, кво си мислите, всичко пак ни идва "отгоре", както си ни идваше от 1944 насам. Та така, и най-силен мирис на кремълщина се носи от т.н. Движение за права и свободи, с неизменната му, стабилна позиция в политиката на прехода, самият му замисъл пахнет кремлядью. Много хитро замислено с тая "етническа основа", която му осигурява и електорат, и предпазва от всяскаква идея за критика и нападки – щом се опиташ да го докоснеш – викове до небесата – мразите турците, а! – Не бе – не мразим турците, мразим крепителите на агонията на тъй светлия комунизъм, който доказа, че е социалната проказа на нашите времена. Които крепители автоматично стават унищожители на държавата ни. И затова ви питахме: Кой?

А сега тоз Пеевски, символичен твърде, ще бъде изпратен от ДПС-то в Европарламента – да ги смехува. Освен че момчето явно има заслуги и е обещаващо с потенциал за нови заслуги, за което трябва да бъде наградено, неговата номинация и почти сигурен избор, има гаче и още една функцийка – да се изгаврят с българското общество творците на прехода, и безсрамно да използват етническите турци в България, за чиито права и свободи на ДПС дотолкова не му пука, че чак на етническите българи ни е неудобно. Да ни се изсмеят пак в лицето, на нас, "народа". А всички що-годе вменяеми българи страшно искаме в България никой да не ниже тютюн като единствен наниз на дните си, никой да не краде жп-релси и бюстове на паметници, за да ги дава за претопяване, никой да не рови в контейнерите за боклук.

Дайте възможност на хората да осъзнаят себе си и света, в който живеят – ето това са истинските права и свободи – не наддадените жълти стотинки за изкупуване на тютюна! И колко ще е хубаво, и колко ще е човешко, ако сега ние запратим в небитието всички "партии", които смазаха страната ни през прехода! И в отговор на техните безчинства проявим малко нравственост, малко честност, малко чест. Щото иначе - за какво сме?