Отбелязваме годишнина от зловещото бомбардиране на София от 10/11 януари 1944 г. През снимките на разрушените софийски сгради от военното варварство виждам рутещите се стени на собствения си дом, как след свличането им излиза вътрешността на нашите стаи, виждам изминалия си живот, виждам всичко, което съм. Или бях. Как се срива. Не от бомба на англо-американските въздушни сили, а от силите на българската имотна мафия, укрепена от съдебните корумпирани канали, от прокуратурата и обслужващата ги полиция. На 16 май 2019 г, след 30 години „демокрация”, жълтият багер на престъпниците свърши това, което беше отминало къщата през 1944 г. Осъществиха за нас третата световна война.

България, нашият дом, е пред срутване. Багерът вече е паркирал в двора. И ще перефразирам мотото на една полска класика: Българи на българите направиха това.

Тия 30 години в България НЕ СА БЪЛГАРСКИ.
КОЛОНИАЛНИ СА.
И у нас, както и другаде, цветната "революция" беше ВНЕСЕНА от същата държава, която ни бомбардира в края на ВСВ, с цел УНИЩОЖЕНИЕТО НИ като държава и народ.