Овч. сияе, Овч.грее, Овч. тържествува. И Лютви сияеше, и грееше, и тържествуваше след евроизборите, после поубра радостта от физиономията, както се казва в театъра, но беше малко късно. Вече гря. И сия. "Те" не могат да скрият ликуването си, както любовта не може да се скрие. То е стихия. Московският гост-режисьор, който седемдесет години работи с българския аматьорски театър каза на тоз - Изнеси гласа! (в театъра това означава: дай отчетлива дикция и сила, ползвай целия арсенал на тембъра), а на друг каза: Шшшшт!. Пък после ще гледаме, за смяна на ролите. Добрият актьор трябва да мине през всичко. И това ринги-ринги-рае, то не свършва, това си му е същността - да е безкрайно. Изтърбушеното тяло на българския разбит кораб смятат да го полашкат още насам-натам. Най-вече от север, по повелята на вкоренената традиция. Но и по малко от други посоки. По-енергичните българи скочиха на няколко отлива в спасителните лодки и отплуваха. Уж не им се сърдим, но им се сърдим - то бива-бива страстно бягство, ама чак пък толкова, и ни е някак обидно, тоест - беше ни, защото сега сме безразлични. Забравили сме представата си за цивилизован живот. Ние, след 1944 дошлите на бял свят в България, такъв не сме и виждали. Само сме чували. И си мечтаехме. Сега не си и мечтаем. Сега нещата се оголиха и озъбиха. Големият брат-освободител стана малък колкото един Путин и много се зъби. Разбрахме, че в България изборите са единствено стъкмителство, че всъщност избори през прехода не е имало, те са били точно толкова избори, колкото и тези, с които БКП печелеше 99,9% при масовата ведра и всеотдайна активност на социалистическия избирател. Издиктувани изборни резултати - това сме имали и през последните 25. Сега корабът ни го повлякоха май че на скрап. А ние - вътре. И си гледаме природните дадености през люковете или пък просто си гледаме. И единствено грейналата усмивка на Р.Овч ни е светлинката - така са ни го замислили. А КГБ като замисли, замислено бива.