Постинг
25.06.2014 19:32 -
Сивите редици на безчестието
Автор: anttoni
Категория: Други
Прочетен: 882 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2014 22:52
Прочетен: 882 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 25.06.2014 22:52
Това е положението – изнемощялата "политика" на българските преходни пишман-олигарси зацикли. Гнусно и хлъзгаво отвсякъде – ни напред, ни назад. Картинката на героите на нашия постоталитарен ден говори красноречиво, чии плодове са те и какво може да поникне от тях.
Източната мъдрост казва – ако загубиш богатството си – малко си загубил, ако загубиш приятелите си – много си загубил, ако загубиш честта си – всичко си загубил. И да не се плашим от тази дума – чест, колкото и демоде и не на място да звучи, и жална и притеснена да си мълчи в дълбокия резерв на днешния ни речник. Това чудно нещо – честта – е плод на осъзнаване на личността, на наследственост и възпитание, но и на избор. А по-научно казано – или я имаш, или я нямаш. Всъщност честта прави човека. Честта е собственото му чувство за нравственост и самооценката му по този "показател". Или – това мога да направя, това – не мога. И тук сега при нас се появиха и проявиха две фигурки, които демонстрираха какво могат и какво не могат и онагледиха с днешна дата това понятие. (Битката на титаните, които публично ще се убиват един-друг, няма да я вземаме предвид поради крайния й пародиен характер.) Едната е младият евродепутат №15, другата е председателят на неговата партия.
Младежът №15 се снимал с този, снимал се с онзи, той е и тук, и там, той никне навсякъде, той се вре. Той се е научил на купешките приказки и ги възпроизвежда наляво и надясно. Младостта не му помогна, много се надявах, че при дружния смях на цяла що-годе мислеща България, това момче ще се откаже от този съмнителен подарък на съдбата. Уви, хич не се отказа. Ами взе и да ни убеждава, че случайността не е случайна. Вярно, съгласна съм. Появата на неговия образ на екрана на българската политическа гнилоч и разплуха не е случайна – закономерна е. Та той заминава за Европата.
За Европата си заминава и шефът на неговата партия, след тягостни напевни изпълнения – шъ отивам-няма да отивам. За менливото му отношение към политически опоненти (ох, колко смешни са у нас тези понятия!) какво да говорим, той сам говори и най-чудното – без да се срамува. И това не е политическа гъвкавост, не е, щото ако беше, от нея щеше да има някаква полза – обществена, а то ползата – само лична. Да са им честити на Европейския парламент. Само че те не ме представляват там. И голяма, да се надяваме, част от българите не представляват. Те представляват сивото. Това, за което всъщност искам да кажа две думи.
Ще направя пак лиазонче към моя случай, доста показателен случай на засегнатост от държавно подпомаганата престъпност на днешния ден. Зад моята ОПГ, която пладнешки ми краде имота, гъне се в невероятни усилия да докаже, че подписите на фалшивия й договор са саморъчни, а не самомашинни, оставя ми извити железа и брадви пред вратите като вършее из къщата, та зад тази група се е наредила една дълга сива върволица – върволицата на безчестните – нотариуси, вещи лица, всякакъв чешит държавни чиновници, съдии, адвокати, адвокати, адвокати. Подлагат ръчичка, прибират, изпълняват. Служат. Слугуват. На който пусне благинката. Всъщност без сивите редици на малките лакомници онаглената престъпност на големите лами нямаше да се чувства тъй комфортно. А у нас, по причини известни и обективни, и може би съвсем леко субективни, сивите редици на безчестните са гъсти и сплотени. Впрочем на тях трябва да благодарим и за това, че режимът на войнстващото лицемерие сееше триумфално и безпрепятствено порока си по нашите земи в продължение на 70 години. Седемдесет години! Що бе, българи? Що бе, хора?
Източната мъдрост казва – ако загубиш богатството си – малко си загубил, ако загубиш приятелите си – много си загубил, ако загубиш честта си – всичко си загубил. И да не се плашим от тази дума – чест, колкото и демоде и не на място да звучи, и жална и притеснена да си мълчи в дълбокия резерв на днешния ни речник. Това чудно нещо – честта – е плод на осъзнаване на личността, на наследственост и възпитание, но и на избор. А по-научно казано – или я имаш, или я нямаш. Всъщност честта прави човека. Честта е собственото му чувство за нравственост и самооценката му по този "показател". Или – това мога да направя, това – не мога. И тук сега при нас се появиха и проявиха две фигурки, които демонстрираха какво могат и какво не могат и онагледиха с днешна дата това понятие. (Битката на титаните, които публично ще се убиват един-друг, няма да я вземаме предвид поради крайния й пародиен характер.) Едната е младият евродепутат №15, другата е председателят на неговата партия.
Младежът №15 се снимал с този, снимал се с онзи, той е и тук, и там, той никне навсякъде, той се вре. Той се е научил на купешките приказки и ги възпроизвежда наляво и надясно. Младостта не му помогна, много се надявах, че при дружния смях на цяла що-годе мислеща България, това момче ще се откаже от този съмнителен подарък на съдбата. Уви, хич не се отказа. Ами взе и да ни убеждава, че случайността не е случайна. Вярно, съгласна съм. Появата на неговия образ на екрана на българската политическа гнилоч и разплуха не е случайна – закономерна е. Та той заминава за Европата.
За Европата си заминава и шефът на неговата партия, след тягостни напевни изпълнения – шъ отивам-няма да отивам. За менливото му отношение към политически опоненти (ох, колко смешни са у нас тези понятия!) какво да говорим, той сам говори и най-чудното – без да се срамува. И това не е политическа гъвкавост, не е, щото ако беше, от нея щеше да има някаква полза – обществена, а то ползата – само лична. Да са им честити на Европейския парламент. Само че те не ме представляват там. И голяма, да се надяваме, част от българите не представляват. Те представляват сивото. Това, за което всъщност искам да кажа две думи.
Ще направя пак лиазонче към моя случай, доста показателен случай на засегнатост от държавно подпомаганата престъпност на днешния ден. Зад моята ОПГ, която пладнешки ми краде имота, гъне се в невероятни усилия да докаже, че подписите на фалшивия й договор са саморъчни, а не самомашинни, оставя ми извити железа и брадви пред вратите като вършее из къщата, та зад тази група се е наредила една дълга сива върволица – върволицата на безчестните – нотариуси, вещи лица, всякакъв чешит държавни чиновници, съдии, адвокати, адвокати, адвокати. Подлагат ръчичка, прибират, изпълняват. Служат. Слугуват. На който пусне благинката. Всъщност без сивите редици на малките лакомници онаглената престъпност на големите лами нямаше да се чувства тъй комфортно. А у нас, по причини известни и обективни, и може би съвсем леко субективни, сивите редици на безчестните са гъсти и сплотени. Впрочем на тях трябва да благодарим и за това, че режимът на войнстващото лицемерие сееше триумфално и безпрепятствено порока си по нашите земи в продължение на 70 години. Седемдесет години! Що бе, българи? Що бе, хора?
ТАЙНИТЕ КОРЕНИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА – Втора ...
ЕДИН БИЕ, ДРУГ МИЛВА, А НАРОДЪТ – ПЛАЩА
Главна Дирекция за Борба с Обществената ...
ЕДИН БИЕ, ДРУГ МИЛВА, А НАРОДЪТ – ПЛАЩА
Главна Дирекция за Борба с Обществената ...
Няма коментари
