Три нищо и никакви листчета. Ако искате, разгледайте ги и ги прочетете. От тях е видно, че с нас се е видяла гражданката Бояна Стоянова и ни е донесла физически (в сак, в торба, в чувал?) 180 000 лева, за да ни ги даде на ръка. Колко време трябва за да преброиш толкова парички? – Бая. Януари е. Студ. Бахър. Значи не сме били на улицата. Къде ли сме се скрили от студа? У нас? У тях – в смисъл – у престъпниците? Няма свидетели. Или те ще се измислят по- късно, при нужда. Ще щракат мозъчетата, ще творят, ще развиват сюжети.

Три нищо и никакви листчета, съставени от юристите към организираната престъпна група (не вярвам да ги е писала Велчева-Паунова като й гледам изказа от отговор-становищата, не би могла да се справи, тук май е непричом жената).

Съставени стегнато и делово, с ориентация към едно евентуално съдебно дело, което кой знае защо, те имат чувството, че ще бъде образувано. Три лисчета боклук, под който механичната ръка на щатската машинка е „положила“ твоето име и подпис – и вече си обречен да нагазиш в гъстата гнусотия, и понеже тя в твоята страна е грижливо стопанисвана от държавата – сам, със собствени усилия да се бориш и с нея, и с държавата, да мобилизираш всичките си сили, защото престъпникът е толериран, а ти си съмнителен, ти си подозрителният ответник на престъпната група, при мен – очевидно група със стил и традиции. Ответник на крадците на собствения си имот съм, разбирай – престъпникът ме вика да му дам ответ. Пред държавата в лицето на третатата й власт. А тя – независима – от морал, институционален, професионален и човешки, се кефи максимално и ми вика – незадоволителен ми се види некакво твоят ответ, аз ще кажа кой печели: пук-пук! – пу̀кни се – мафията печели! Щото първата и втората власт по всички фронтове са дали команда: Юруш! Юруш на нещастниците, в скоби – народа.

Три нищо и никакви листчета, но ще превърнат дните ти в уродство. Ако не те разболеят, или убият – много от хванатите от ръката на имотната мафия заболяват тежко, някои нямат сили да понесат гаврата с живота им и напускат полето на мъките.

Но и за това предвидливо е помислено в този предварителен договор – вижте чл. 18. Явно, опитът говори.

И нека си го кажем – имотната мафия у нас е негласно легална. Не се вдига шум по медиите за нея. Бизнес, един вид. Наркомафия, цигарена мафия, имотна мафия. Такива са времената. Имотните действат убрано и хрисимо. И придобиват, придобиват, придобиват. Имоти, имоти, имоти... кой ли е крайният бенефициент? Кой ли? Защо ли съдът така старателно не разпознава прозрачните ходове на мошениците? Защо успяват едни и същи имена, чрез едни и същи съдебни закачки да трупат в имотния регистър собственост след собственост? Защо са така добре юридически подсигурени? Защо инсценировката на съдебен процес се повтаря и повтаря?

Връщам се при себе си. И се питам:

Защо като не сме се явили един път пред учудващо точно споменатия в договора нотариус, с име и адрес, номер, и час и дата на явяване, не са опитали да поискат втора среща, защо тичкат право към съда?

Защо нотариусът не е поискал предварително документите по сделката, за да ги подготви за изповядване, каквато е практиката на нотариусите? Още повече, че вижда платена вече цялата сума, при подписване на предварителния договор?

Защо не е изготвен приемо-предавателен протокол, какъвто се изготвя към един предварителен договор? От деня на получаване на парите, до деня на изповядване на сделката ние, съмнителни продавачи – както по всичко личи, можеше да повредим до неузнаваемост закупения от Боянка имот.

Ами така е, щото сме хитри. Имаме адвокат – а тя – няма! Нямааааа. Сама жена в големия град, всеки може да я прекара. Виждате, че още при предварителния договор ние си имаме наша, нашичка адвокатка и й посочваме адреса за всякакви връзки по договора. Най-вече за получаване на призовки към нас от съда.

Ами къде са данните от личните ни карти?

Ами къде е записан постоянният ни адрес?

Ех, пропуски в договорчето! Тъй удобни за едно съдебно дело. То делото – си е една формалност досадна! Ама, пусто, трябва си. Ептен без хич не може. Правова държава сме.

Има Европейски съд в Страсбург, а в София са юристите на Българския Хелзинкски
Комитет. Може би някаква помощ от тях?

Благодаря. И това ще опитам. Но ми се иска ние, със собствени сили, да можем да се противопоставим на откровената престъпност. Защото тя се чувства много уютно тук, грижат се за нея и си я отглеждат.

Адвокат Бисерка Маринова се занимава с и има фирма за недвиж. имоти.
В Гугъл се получават много резултати за нея. Един от тях:
Бисерка Маринова: Новите схеми за покупка на имоти са много рискови
24-06-2009 в раздел Интервю • Източник: Дневник
Бисерка Маринова е собственик на агенцията за недвижими имоти "Лега реал". Като адвокат има дългогодишен опит по дела при сделки с имоти. Автор е на две книги - "Как да печелим от сделките с недвижими имоти" и "Сделките с имоти - права и отговорности". Увеличават ли се имотните измами по време на криза?

http://www.imoti.net/%D0%94%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%91%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E--nno5084.html

Благодаря. Видях сайта и блога на адв.Б.Маринова, ще ги следя с интерес.