Гостите от ада не закъсняха. Гостите от ада приемат винаги благ образ. Когато призвание и професия си подадат ръка – става магията на майсторството. А ние случихме на стабилна имотна мафия – спокойна, хранена, със загладен косъм, гледана.

Като се връщахме вкъщи един ден през януари (2011) към нас се втурна симпатичната млада жена, която беше идвала да ми каже да си подготвим данните за къщата. Зад оградата от дръвчета ми се видя, че тя направи нещо като еленски скок, за да ни хване преди да си влезем. Тогава ми се стори, че тази усърдност в работата се дължи на младостта. Не, дължала се е на парите, които ще получи за функцията на „лимон“ – така се казва низшият персонал в мафията (толкова съм веща вече в техните дела – защо не ми предложат работа?). Тук трябва да говоря и за своята собствена наивност (не си и помисляйте за другата дума, макар че тя би била съвсем на място). С младата дама имаше и млад господин – с незапомняща се външност, среден ръст, тъмно балтонче и чанта – чиновник, администратор от горе до долу. Той влезе в двора по-авторитетно, строго ни попита, защо толкова време не могат да ни намерят – чак се почувствах виновна, смутих се някак, че не са могли лесно да ни намерят и толкова сме ги затруднили. Къде можело да разтворят това, което носят, къде сме щели да подписваме плановете. Към двора ни се прибавяли 6 кв. м. площ, хубава новина, радваща и предразполагаща. Да подпишем в общината, предложихме им ние и те изобразиха страдалческа досада. Не може ли сега, не може ли да влезем вътре? Отворихме им външната врата. Пред стълбището стои стар шкаф, казахме им да си оставят нещата на него. – Тука ли? – пита господинът с едва прикрито възмущение, – няма ли да влезем? Чаровницата пък примирено хуха в юмручета и пристъпва от крак на крак (студено й е демек, но щом има толкова безсърдечни хора, тя ще го понесе в името на службата). Ще кажете – защо им е да влязат? Макар и със закъснение, знам отговора – ако се наложи, ще обясняват къде, в какво помещение, в каква стая е подписан договорът, ще описват подробно обстановката. За автентичност. Господинът попита нямаме ли намерение да строим тук, той имал един познат предприемач. Разтвориха нещо с форма на голям албум, вътре имаше планове на нашата част от квартала, с нанесени нашия двор и сграда. И още някакви листове с нещо разчертано, като таблици. Мразя документи и всякакви бумаги, гледах да свършим по.бързо. Подписахме се под плановете и листата няколко пъти. Няколко! Няколко!

Моля ви, не правете така! Просто не правете така! Не правете това вкъщи, както се казва в някои тв-предавания при демонстрация на опасни изпълнения.

Когато си тръгваха, нежната дама ме попита мило-смутено – ще може ли да си откъсне малко кокиченца? Откъснете си, разбира се, колкото искате.

Детайлът прави изкуството. Майсторът се познава по детайла. Да знаете.

Колко ли са се радвали, колко ли дни са чакали, натъпкани в някаква кола, по-долу на улицата! Палавници.